Постинг
10.04.2010 14:39 -
възпоменание
Автор: mihala
Категория: Други
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2010 14:41
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.04.2010 14:41
Мои коментари към някои от постингите в BLOG.BG
* * *
Нежен полъх над Балкана
разпилява снегове.
Малка, приказна поляна
пее свойте стихове...
* * *
19:53 - Животът
Животът
своите следи оставя,
но пак за тях мечтаем-
без представа.
* * *
19:43 - Дни
Но в дните,
от твоите стъпки,
всред мрака,
от нечии тръпки,
пак вятърът в теб
ще шуми.-
Очаква
с ухание звънко
на есен,
на пролет
и слънчеви дни...
* * *
16:06 - Ех, Любов...
Целуни ме така
както плача
и от някъде
дух приеми.
Чрез звездите,
потрепващи в здрача,
любовта си към мен
преоткрий.
* * *
15:47 - И вечерта е ден...
И в гаснещия порив на нощта
ще избледнее пак
във чувствата
деня...
* * *
11:51 - Поздравления
Поздравления за Полина,
щом живее за петима.
А пък другите да слушкат,
че нали ще се нагушкат
със зелените каймета,
дето са отвъд морета,-
Ех,момета..
.
* * *
22.10 19:41 - Вдъхновено
от картините
на Илиана Димитрова -гр.Плевен
Всеки стих е за определена картина
Тишината
е звук
и живот.
Полъх
леко потрепва
в синевата
сред
нежния свод.
Гръм
и свежият
полъх
замира
сред ефира
на земната
гръд.
А
ухаещи звуци
притихват
в нежни длани
от твоята плът.
И от
ехото
болка
човешка
красота
от неземния свят
ще потропа
на прага
лудешки,-
Нарисувай ме,
моля те,
пак...-
В багри,
щрихи
и звук
приеми ме.
Аз съм тук -
твоето истинско
име - талант.
* * *
22.10 18:04 - А за...
А за баба Цоцолана,
без кожухче от мецана,
вече нищо не остана.
* * *
16:26 - Но в...
Но в шепите,
окъпани
от слънчевото злато,
останала сама
монета там блести.
Сърцето е самотно-
без позлата,
без мисълта,
че утре ще боли..
.
* * *
6:37 - И някъде там
И някъде във тишината да увисне
едно въже на скитащия странник,
и мислите си там да призове-
като кошмарен сън, да изостави.
* * *
Нежен полъх над Балкана
разпилява снегове.
Малка, приказна поляна
пее свойте стихове...
* * *
19:53 - Животът
Животът
своите следи оставя,
но пак за тях мечтаем-
без представа.
* * *
19:43 - Дни
Но в дните,
от твоите стъпки,
всред мрака,
от нечии тръпки,
пак вятърът в теб
ще шуми.-
Очаква
с ухание звънко
на есен,
на пролет
и слънчеви дни...
* * *
16:06 - Ех, Любов...
Целуни ме така
както плача
и от някъде
дух приеми.
Чрез звездите,
потрепващи в здрача,
любовта си към мен
преоткрий.
* * *
15:47 - И вечерта е ден...
И в гаснещия порив на нощта
ще избледнее пак
във чувствата
деня...
* * *
11:51 - Поздравления
Поздравления за Полина,
щом живее за петима.
А пък другите да слушкат,
че нали ще се нагушкат
със зелените каймета,
дето са отвъд морета,-
Ех,момета..
.
* * *
22.10 19:41 - Вдъхновено
от картините
на Илиана Димитрова -гр.Плевен
Всеки стих е за определена картина
Тишината
е звук
и живот.
Полъх
леко потрепва
в синевата
сред
нежния свод.
Гръм
и свежият
полъх
замира
сред ефира
на земната
гръд.
А
ухаещи звуци
притихват
в нежни длани
от твоята плът.
И от
ехото
болка
човешка
красота
от неземния свят
ще потропа
на прага
лудешки,-
Нарисувай ме,
моля те,
пак...-
В багри,
щрихи
и звук
приеми ме.
Аз съм тук -
твоето истинско
име - талант.
* * *
22.10 18:04 - А за...
А за баба Цоцолана,
без кожухче от мецана,
вече нищо не остана.
* * *
16:26 - Но в...
Но в шепите,
окъпани
от слънчевото злато,
останала сама
монета там блести.
Сърцето е самотно-
без позлата,
без мисълта,
че утре ще боли..
.
* * *
6:37 - И някъде там
И някъде във тишината да увисне
едно въже на скитащия странник,
и мислите си там да призове-
като кошмарен сън, да изостави.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
