малчо-икономически анализ
 
Отчаян съм . Вече няма на кого да си кажа. Малчо се почеса зад ухото, където беше стояла химикалката му, а сега беше останала само червена черта. Погледна часовника. Вече е 18 часа, а той все още не беше измислил последния абзац от поръчания анализ. Цял месец се потеше и не можеше да намери решение. И как да го намери, когато в задачата имаше условие, че е навалял сняг, а навън нямаше и една снежинка,та малко да го вдъхнови. Той потъркваше чело, но от това, пусто как му казват, средно око, не искаше да изскочи и една искра, за да го осени. Идеи имаше, но те всички бяха обвързани с много предстоящи разходи, а на него му трябваше една, макар и мъничка идейка, за да шашне началника. Та нали искаше да се покаже пред началството. Скоро предстоеше повишение. Малчо колкото и да се стараеше, все не му достигаше ръст да изпревари колегите. А сега му се отваряше невероятната възможност с тази задача. Как му трябваше една мъничка, ама съвсем мъничка идейка. Докато той се потеше над листа, асансьора вече извозваше последния служител от фирмата. Вратите захлопваха и настана пълна тишина. Тогава Малчо се усети. Той беше сам. Вече и телефоните, като под команда, бяха престанали да звънят. Само отнякъде се появи котето на чистачката, но и то врътна опашка и като видя, че няма желаещи да го погалят се сви под бюрото. Мислите на Малчо се бяха втвърдили и не предприемаха нищо. Подпрял брада, той гледаше в една точка пред себе си в изгасения вече компютър. Мимолетни отблясъци и малки звездички взеха да играят пред погледа му. Малчо примига, но светлинките продължаваха да танцуват, после се завъртяха и се наредиха в една нескончаема броеница. Точици, чертици, после се разминаваха и се получаваше лабиринт от морзовата азбука. Малчо не осъзнаваше какво става. Той беше свикнал да разчита само на себе си, а не на някакви видения или предзнаменования от съдбата, но сега, като удавник за сламка, взе да се взира в написаните чертици, които продължаваха да се нижат. Пред него изпъкваше анализа, който трябваше да направи. Той не вярваше на очите си. Стройните мисли се лееха на екрана в една изискана последователност. Мимолетното видение на сянка го откъсна от компютъра. Котката се беше раздвижила, като че ли и тя беше почуствала присъствие. Малчо тръсна глава. Нямаше никой. Така му се е сторило. Но когато погледна, за да продължи четенето, на екрана нямаше нищо. Така го осени идеята за новия абзац - Идеология на нищото, оформена от нищо неправещите.Тази философска мисъл, от следващия ден, навлезе в бита на всички във фирмата, а за Малчо остана мечтата за работа. На път към къщи нова идея го осени, която с право по-късно му донесе прозвището икономически гигант, но за това следващия път. 

 2.

Вървейки към къщи Малчо поглеждаше нагоре. Вече звездите една по една заемаха своите отредени места и което му правеше всеки път впечатление, беше строгата им последователност. Той си припомни подредбата, която му се беше появила на компютъра и това го насочи към нови размисли. Ако не бяха наредени така, те нямаше да означават нищо. Един знак свързан с друг оформяха дума, а думите изречение. Въпроси, въпроси, въпроси. Не е ли редно и при изчисленията да бъде така? Малчо не беше завършил икономика, но по стечение на обстоятелствата т.е. неговата леля на стринка му Денка, го препоръча на тази работа и сега той с всички сили се стараеше да оправдае доверието. Да, но въпросите бяха много, а на някои, след като си отговореше,се пораждаха нови и лабиринта отново се завърташе в неизвестна посока. Така унесен в своите мисли той заспа, а съня му не беше от най-спокойните. На сутринта се изхлузи от направената на топка завивка и бързешком влезе в офиса. За къде се беше разбързал? Колегите, които го бяха преварили, се споглеждаха. Той беше устремен към едната идея, породила се в съня му. Пусна компютъра  на страницата от предния ден... Беше направено предложение, от елита на фирмата, за необходимите разходи по баланса за следващи периоди. Без да се бави Малчо започна да пише. Заложени средства за следващата година за НЗОК. Та дейността й е тясно свързана със здравеопазването. Това означаваше 945,6млн и 634,09млн- 1579,69млн.лв. плюс субсидии за общините 5% от 2256млн- става 1702,59млн.лв. А за образованието само 388,19млн.лв. Пълен абсурд при заложени работни заплати 240 лв. Кой е този? Погледа му се спря на добавките за деца. С 35лв може да се купи само един пъзел. А министерство на финансите взимат 300,102млн.лв. Той се ядоса и написа- половината от средствата за финансите да отидат към общините. За НЗОК да остане 1/3, а останалите да отидат към общините за социално подпомагане. Когато видя сумата за близнаци ахна от удивление. Е, вече няма да има нужда от мъже, защото всички ще започнат да се оплождат инвитро, за да имат близнаци.Той продължаваше да пише, но вече ръководството на фирмата четеше в чернова неговите предложения. Така нашият Малчо стана икономическия гигант на компанията.

3.

Беше изминало доста време откакто Малчо стана гигант. Той си кротуваше зад специално изработено бюро с кодирани заключалки, като само отвреме- навреме се почесваше зад ухото, което се озвучаваше от шумна въздишка. Такъв беше всеизвестния апокрифен атрибут на нищонеправещите, но даващи вид на заети, умни и много работещи. Да не мислите, че само това му беше заниманието.О, не! Той, понякога, с периферното си зрение поглеждаше към новата служителка, която незнам защо, се беше натъкмила като за парад. Но това не го смущаваше, а това, че с нейните дълги крака можеше да направи непредвидими анотации на глъбинните му занимания и да сложи край на пресладката му кариера. Тя го погледна, като че ли беше усетила погледа му, а той й се усмихна заговорнически,като изви едната страна на устната си, показвайки й, че това му е в кръвта. Но последвалата реакция Малчо не беше предвидил за малката блондинка. Все още прясно неориентирана в работната обстановка, всеки намек на ухажване я отваряше и тя беше готова да се вкопчи в него и да го приеме в обятия, защото високите й цели го изискваха. От село Надъркьой, от където беше изминала дългия път до града, нямаше пътеуказател за издигане в иерархията. Пък и кой да й каже, че оформянето на високи дипломи е за привличане на хора от селата на високи постове. За това и Малчо не знаеше. Той само пуфтеше отвреме навреме, за да предизвика състрадание у околните и да заблуди предполагаемия враг. А врагът си беше истински. Показала голите си бедра, като свежо, а не Самарско знаме, към отсрещните редици, красавицата не изоставаше в битката за резбованото бюро, а успешно и настъпателно заформяше бъдещия антураж.