Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2010 10:48 - който прочел-прочел
Автор: mihala Категория: Други   
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.06.2010 19:42


ОТВОРЕНО ПИСМО

 Започвам да пиша с една уговорка, че великите умове на България няма да се присмиват на писанията ми. Фучените са си фучени, а аз, баба пенсионерка на пет внучета, искам да се изкажа, та дано някои поразсъждават над лозунга пред народното събрание- За който не го е чел-"съединението прави силата". При политическите ни фиаски, предлагам народните представители да се позамислят над него. С кого трябва да се съединят, че така както са тръгнали, май съединението им е само с париците и с тези, от които зависят те. Е, зависят, но завистта на българина расте. Та може ли едни да имат много, а други нищо и как така някои взимат заплати за нищо в долари, а други няма и какво да оставят във WC , поради липса на остатъчни. И как да има, когато париците отиват в пълните джобове по различни закони. Да, тук ще пофилософствувам. Тези сигурно не са си закърпили джобовете, за да остава нещо в тях за хлебец. Казвате, много да не се задълбочавам за да не разсъждавам. Е, това е поради липсата, а имането не разсъждава. Знам от баба ми, че когато няма в къщи не трябва да се хвърлят пари на вятъра, а ние си ги сеем под път и над път, та ветрищата и дъждовете да ги отвяват. Каналите с фекалии бълват миазми в изградените за чудо и приказ рекички, без някой да им обърне внимание, а ние се радваме на разрущени и позабравени от столетие паметници, поне така си въобразявам. Как се намират пари за тяхното възстановяване, а няма пари за належащите нужди за съществуване на човек. С камъните ли ще живеят тези "избраници" или им е писнало да се препират за щяло и нещяло, та са решили да имат пред тях неодушевени предмети, които да не им противоречат, че то и търпението си има граници. Красиви маркучи опасаха столицата ни, а обикновения човек се блъска като животно в животински мотриси. Откриват се паркове, а обикновения човек се разхожда край задръстените софийски канали с аромат на фекалии. Мостовете служат за поемане на автобусните газове, а не за разходка на двойки млади хора, пък може и по-възрастни. Ех, народе... Така ги наричам тези, които са народ и които гледат и виждат красотите. Ще кажете, -опашките пред лекарските кабинети намаляха, значи хората са добре. Добре са, да,защото голяма част измряха, а другите видяха, че им подхвърлиха неудовлетворени,без специалности лекари, на които диагнозите им са - така ще бъде, така ще си живееш с това. ТЕЛК- овете издевателстват над болните инвалиди. Горките смятат,че е под достойнството им да искат нещо, за което са убедени,че им принадлежи, а друг им го отнема като им поставят измислени, противоречащи на очевидността диагнози. Ще кажа,здравната система е реформирана!!! Лекарите имат нужда от повече пари, но защо им ги отнемат тези самозванци, които се научиха да играят пред монитора. Здравето иска грижи и грижите са в тройното завишение на заплатите, но не в отнемането на липсващите пенсии, наричам ги липсващи, защото не могат да се класират по никаква икономическа логика, а във съществуващия фонд" работна заплата" на безличните лекари, които едва са завършили медицина и нямат желание да взимат специалности, защото са си намерили ниша в здравната система. Ракурса ,предполагам,че ще бъде във вдигане тавана на големите пенсии.Нямам предвид тях. Средностатистическата пенсия е тази, с която се покриват изискванията на системата. Колко приятно звучи, за някои уши, социалистическата уравниловка- средно,- Средно зависим, средно-изпаднал, средно-течащ, средно-изискващ, средно-лабилен, средно-искрен, средно-можещ, средно-бъдещ, средно-тичащ, средно-умрял,средно-работещ, средно-бременен, средно - викащ, средно-изискващ,...и т.н. и т.н., а среднистите по образование ги няма.Усилията се насочват в посока подготовка на висшисти за чужбина,а за България няма даже и среднисти със специално образование. Но ето ,че навлизам в друга област, където бълбука от фучени, а аз ,баба- изпаднала пенсионерка, не мога да се надговарям с тях. Който чул-чул, който прочел-прочел, който разбрал-разбрал..  
Подпис: Ваша баба
/ не се чете/тук е поставен печат от палеца

след дъжд

Как искам тази нощ да се обърне
и се превърне в слънчева роса.
И изгревите росни да я зърнат,
и заблестят в неземна светлина.

И пойни птици весело да пърхат.
Да им приглася всякоя душа.
Та полетели в нежната си ласка
на песни да даруват утринта.-

И нека веят из земята хали.
Да свирят капки в пролетната ръж.
Ще грабя с шепи веселите трели,
любов довели в ливналият дъжд...

Така ще знам,-
била съм на земята
и още светят горе светилата.
 
 09.06.2010г 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1662999
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив