Постинг
10.07.2010 21:31 -
притихнала нежност
Автор: mihala
Категория: Други
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2010 22:29
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.07.2010 22:29
Притихнала пазуха сякаш сияе,
блещука планински поток,
обвеяни мисли препускат в омая
по нашия сладък живот.
Изхвърча от храста забравено птиче,
търкулва се бистра роса,
цветенцето пъстро към нас се затичва
и правя венче от това.
И гмурвам се тихо в прегръдка желана,
копняна до този момент,
и цялата тръпна, и влюбено казвам,-
със теб съм щастлива в тоз свят.
А шепота мой ще извае дъгата,
луната ни пак ще блести,
дори и когато поемем нататък
в последните старчески дни.
Целувки ще пратят, жадуващи нежност,
извили венчета, цветя,
а ние със тебе ще греем от свежест
на родната майка земя...
блещука планински поток,
обвеяни мисли препускат в омая
по нашия сладък живот.
Изхвърча от храста забравено птиче,
търкулва се бистра роса,
цветенцето пъстро към нас се затичва
и правя венче от това.
И гмурвам се тихо в прегръдка желана,
копняна до този момент,
и цялата тръпна, и влюбено казвам,-
със теб съм щастлива в тоз свят.
А шепота мой ще извае дъгата,
луната ни пак ще блести,
дори и когато поемем нататък
в последните старчески дни.
Целувки ще пратят, жадуващи нежност,
извили венчета, цветя,
а ние със тебе ще греем от свежест
на родната майка земя...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
