Постинг
16.07.2010 13:30 -
случайни срещи
част от моя живот
Недоимъка ми наложи да започна работа. Намериха се добри хора, които ми помогнаха в този труден момент, за което им благодаря. Не мога да кажа, че съм благодарна на правителството и неизяснената икономика, които ме принудиха, въпреки дългогодишния ми стаж, да работя, а не да се изживявам като някои чуждестранни пенсионери. Според мен системата е сбъркана, а не пенсионерите. Мисля,че е необходим общ поглед върху нещата. Ето,че професионалната ми деформация отново се прояви, но да изясня това, за което може би някои си задават въпроса. Започнах работа в РЕП/разпостранение на печата/. Работата ми доставяше удоволствие, защото имах възможността да чета всякаква информация, което пенсията не ми позволяваше, но ето, че се намеси провидението. Наложи се да постъпя в болница и както навсякъде, ме подложиха на щателен преглед. Шока, който изживях не пожелавам на никой. От консултацията с очен лекар ми установиха катаракта на двете очи и искаха веднага да ме оперират. Защитните ми сили, така да кажа, ме напуснаха. Лежах в кардиологията, но си мислех за очното отделение. От това, което видях там- хора с превързани очи, ме възпираше да взема решение. Изчаках изписването ми от болницата и потърсих, с препоръки, частен очен лекар. Той ме прегледа и потвърди диагнозата. Тогава вече се сринах. Не казах на колегите си, за да не се притесняват и те, но в мисълта ми се въртеше само това, че вече няма да мога да чета. Наближи подписването на нов договор и аз отказах. Напуснах работа, като намерих друг повод, въпреки необходимостта ми. Трябваше да изчакам известен период, в който частния лекар ми беше казал, след като промени диоптъра, до ново потвърждение на диагнозата. Аз вървях като сомнамбул и не знаех къде се намирам. Казват, че човек търси Бог, когато само има нужда, така и аз. Непрекъснато се молех и исках от Бог да ми помогне и да ме изцели. Поставях двете си ръце на очите и изричах,- Господи, така както си изцелил слепородения, моля Те изцели и мен. Мога да кажа, че не знам колко пъти съм го изговорила и когато дойде денят да отида отново на преглед, не мога да опиша чувството, което изживях. Лекарят ми каза, - А това е било нещо друго. Излезнах от кабинета и само си повтарях,- Благодаря Ти Господи, за твоето велико изцеление. Бог беше чул молбата ми и искам да кажа на хора, попаднали в подобни ситуации- молете се, но знайте, че Бог е казал: "Да бъде според вярата ви".
Недоимъка ми наложи да започна работа. Намериха се добри хора, които ми помогнаха в този труден момент, за което им благодаря. Не мога да кажа, че съм благодарна на правителството и неизяснената икономика, които ме принудиха, въпреки дългогодишния ми стаж, да работя, а не да се изживявам като някои чуждестранни пенсионери. Според мен системата е сбъркана, а не пенсионерите. Мисля,че е необходим общ поглед върху нещата. Ето,че професионалната ми деформация отново се прояви, но да изясня това, за което може би някои си задават въпроса. Започнах работа в РЕП/разпостранение на печата/. Работата ми доставяше удоволствие, защото имах възможността да чета всякаква информация, което пенсията не ми позволяваше, но ето, че се намеси провидението. Наложи се да постъпя в болница и както навсякъде, ме подложиха на щателен преглед. Шока, който изживях не пожелавам на никой. От консултацията с очен лекар ми установиха катаракта на двете очи и искаха веднага да ме оперират. Защитните ми сили, така да кажа, ме напуснаха. Лежах в кардиологията, но си мислех за очното отделение. От това, което видях там- хора с превързани очи, ме възпираше да взема решение. Изчаках изписването ми от болницата и потърсих, с препоръки, частен очен лекар. Той ме прегледа и потвърди диагнозата. Тогава вече се сринах. Не казах на колегите си, за да не се притесняват и те, но в мисълта ми се въртеше само това, че вече няма да мога да чета. Наближи подписването на нов договор и аз отказах. Напуснах работа, като намерих друг повод, въпреки необходимостта ми. Трябваше да изчакам известен период, в който частния лекар ми беше казал, след като промени диоптъра, до ново потвърждение на диагнозата. Аз вървях като сомнамбул и не знаех къде се намирам. Казват, че човек търси Бог, когато само има нужда, така и аз. Непрекъснато се молех и исках от Бог да ми помогне и да ме изцели. Поставях двете си ръце на очите и изричах,- Господи, така както си изцелил слепородения, моля Те изцели и мен. Мога да кажа, че не знам колко пъти съм го изговорила и когато дойде денят да отида отново на преглед, не мога да опиша чувството, което изживях. Лекарят ми каза, - А това е било нещо друго. Излезнах от кабинета и само си повтарях,- Благодаря Ти Господи, за твоето велико изцеление. Бог беше чул молбата ми и искам да кажа на хора, попаднали в подобни ситуации- молете се, но знайте, че Бог е казал: "Да бъде според вярата ви".
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
