Постинг
14.10.2013 10:46 -
сирийски бежанци
Ще започна с това. Живеем в една държава, която, може би, няма представа в какво географско разположение е. Ще отделя политици от граждани. Едните не виждат какво става с другите, а другите чакат нещо да се случи. Случва се. Съзнанието се променя. Изграждат се две класи, средна няма. Едните се обличат в черните роби, а другите се стараят да не им подражават, но ако може да им се размине. Така тече приказката за реката с различните цветове на водата. По българското радио се прокрадват различни тези за бежанците,но всеки разнищва своята гледна точка,без да погледне глобално на нещата. Ще допълня и моето виждане по въпроса, на фона на реалното изменение на индивида /извод, до който достигнах от пътни наблюдения/.Имах възможност преди известно време да пътувам до Сирия. Бях емоционално ангажирана със срещата, която ми предстоеше. Прекапнала от двудневното пътуване и недоспиване в автобуса, вече се движех подсъзнателно. Предстоеше ми пренасочване за друг автобус и машинално заех мястото си. Това, което ще напиша, не е да насоча вниманието ви към някаква отрицателна реакция, а факт, който трябва да се има предвид в подобни ситуации.Облечена по български, аз бях без покривало на главата и това ме отличаваше от местните. Вече се бях настанила на мястото зад водача на автобуса и леко се унасях, когато се качиха местни и уредника ме вдигна от мястото ми, и ми посочи едно последно. Нямах сили да възразявам, а само реагирах по български, за което работници българи се засмяха и извикаха" браво, да разберат,че сме българи".Но това можеше ли да промени емоционалното ми спящо-
унасящо се състояние. Към мен се насочи дете на около 7 години, което трябваше да седне, а майка му седна пред нас в диагонал. То ме гледаше с отворени очи ,готово да заплаче,че не е с майка си. Тогава го прегърнах. Направих му подходяща възглавница с дрехи и го поставих да си легне. Навън вече беше тъмно. Аз съм се унесла,прегърнала малкото сирийче до последната спирка. Така повече от два часа двамата сме пътували. Дали трябваше да налетя на бой или да направя скандал за неправомерното пренасочване. Аз се намирах в чужда страна и трябваше да се съобразявам с техния начин на живот. Накрая майката ме събуди и ми поблагодари. Какво ще остане в нейните спомени? А на детето? Не знам. Но във всеки случай, за което се надявам, то няма един ден да стане терорист срещу тази жена,независимо,че е християнка, която през целия път го е държала на коленете си да спи. Трябва ли да прилагаме закона "око за око,зъб за зъб" ? Това е въпрос от голяма важност за българския народ и недораслите,новопръкнали се политици.Бъдете здрави и Бог да ви помага.
14.10.2013 г.
1.
hristo27 -
Дано не съм прав, но тези добрите, за ...
17.10.2013 13:34
17.10.2013 13:34
Дано не съм прав, но тези добрите, за които говориш, ги пресяват на турска територия, а у нас пускат неблагодарниците. Имах предвид, че са изхвърлени маса дрехи, които са дарени на тези бежанци от българи в знак на хуманитарни чувства. Дали така ще ни посрещнат /недай си, Боже!/ и нас ако се случи в България някое природно бедствие? Дълбоко се съмнявам!
цитирайВъв всяко стадо има и мърша, пък и не са само сирийци.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
