Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2013 21:38 - провидение
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове:
4



Като няма оправия плюл съм в тая орисия... Друг е въпроса за чорбицата... Ама сега зеленко няма и чорбасията си е жива орисия. Така си мислеше бай Генчо. А на него му беше дошло до над главата. Че и на глас, и силно да викнеше, само щяха да го сгълчат, защото всички така харно се надвикваха, че не ти трябваше ни митинг ,ни митингуващи. Пълно беше с... поле за изява. Бай Генчо беше забравил за каруцата, останала безстопанствено навън и пригласяше с все сила на политическите коментари. Да не кажат после,че не е деен в делата на съселяните . Хубосии, оправии, все това се чуваше от различните краища на запотените вече ъгли. Искаше му се след дългия ден, който беше нарочил да набере дърва за огрев, да си подремне, но пусто любопитство. Най-учтиво поздрави съветника, не за да му се подмаже защото редовно го снабдяваше с дръвца, а да му наблегне, че не го е забравил, като му смигна заговорнически. У тоя край липсата беше отнела голям горски масив и останалите неизгорели трупчета зееха в очакване. Защо да се оставя да пустясва стоката като можеше да послужи през студените дни, си мислеше той като добър стопанин. Това най-важно нещо беше научил още от социализма. Затова му се носеше славата на спестовник. Бай Генчо усърдно запълваше всяка пролука в надвикванията, че понякога чак се чудеше на собствените си остроумия. Мислеше се за голям хитрец. И как не... И при оная и при тая власт успяваше да натъмани липсите и на общинския, и на домашния бюджет. Живееше си под крилото на доброто провидение и вярваше в него. Докато един ден каруцата не потъна в дън земя. Вайкаше се, като селска клюкарка от къща на къща, но нищо. Само одумниците се бяха скупчили и се подсмихваха на бедата, налегнала Генчо... Не мина много време и магаричката се появи пред портата. Помахваше, най-невъзмутимо, сресаната си опашка и не доумяваше, защо се тълпят около нея. Но самочувствието й ,на желана особа, достигна своята висша степен и за да се покаже, изви магарешкия си глас. Тука бай Генчо не издържа и започна да нарежда, като се мъчеше да надвика подведомствената. А тя, магарешкия му инат, продължаваше да реве и не искаше да се прибере под сайванта... Истината е до тук. Повече съселяните не видяха магарицата, а бай Генчо получи субсидия за ново, по-умно, добиче.   


Тагове:   хумор,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1653906
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив