Постинг
07.05.2018 15:37 -
да си помечтаем
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2018 15:39
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 07.05.2018 15:39
НАДЕНИЦА
Да знаеш Минкеей, да знаеш. Ходих на гости и да знаеш какво ме гощаваха! Ако ти кажа, няма да повярваш. Наденица ма, наденица. Но не от тая дето е у магазина, а домашна. Да не повярваш на ушите си. И аз не повярвах на очите, но като я опитах... Ох, и сега ми потекоха, как му казваше наш Петко, а, да,- муцините. То е като да ти потекат лигите като на Марето, кравата на Ивана. Боднах, а не смея да започна.Че нали като я захвана и няма да остане нищо от нея. А съм на гости и трябва малко по-така... Да не се изложа, че Сийка комшийката ме прати за сгледа. И приказвам си аз, а очите ми ще изтекат. Наближава време, навън притъмнява и края на срещата се вижда, а аз още я гледам и й се радвам. Отвреме-навреме ,сигурно съм се усмихвала, защото гледам, че и стопанката започна да се подсмихва. Рекох си -срам- несрам и си я сложих в чантата. Няма да я оставя я. Прибирам се и първото, което направих беше да приготвя чиния и да я сложа на масата. Пустата му наденица. Отварям чантата, а там... Ох, какъв срам Минкее, какъв срам. Как да ти кажа ,сестро. В бързината съм я увила в тоалетната хартия, вместо в салфетката. Ех, ами сега? Как да кажа на моя стопанин. Бях решила да го гощавам тази вечер, а то - наденица мазило. Само ми омазала всичко в чантата. Добре е, че сега в магазините вече няма такива наденици...
@
Да знаеш Минкеей, да знаеш. Ходих на гости и да знаеш какво ме гощаваха! Ако ти кажа, няма да повярваш. Наденица ма, наденица. Но не от тая дето е у магазина, а домашна. Да не повярваш на ушите си. И аз не повярвах на очите, но като я опитах... Ох, и сега ми потекоха, как му казваше наш Петко, а, да,- муцините. То е като да ти потекат лигите като на Марето, кравата на Ивана. Боднах, а не смея да започна.Че нали като я захвана и няма да остане нищо от нея. А съм на гости и трябва малко по-така... Да не се изложа, че Сийка комшийката ме прати за сгледа. И приказвам си аз, а очите ми ще изтекат. Наближава време, навън притъмнява и края на срещата се вижда, а аз още я гледам и й се радвам. Отвреме-навреме ,сигурно съм се усмихвала, защото гледам, че и стопанката започна да се подсмихва. Рекох си -срам- несрам и си я сложих в чантата. Няма да я оставя я. Прибирам се и първото, което направих беше да приготвя чиния и да я сложа на масата. Пустата му наденица. Отварям чантата, а там... Ох, какъв срам Минкее, какъв срам. Как да ти кажа ,сестро. В бързината съм я увила в тоалетната хартия, вместо в салфетката. Ех, ами сега? Как да кажа на моя стопанин. Бях решила да го гощавам тази вечер, а то - наденица мазило. Само ми омазала всичко в чантата. Добре е, че сега в магазините вече няма такива наденици...
@
Петра (част 40)
Римските пътища в България и съвремените...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Римските пътища в България и съвремените...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
