УТЕХА
На самотната пейка във
Божия храм
тя бе свела главицата
снежна,
само устните тихо,
шептяха едвам,-
Боже дай ми за старост
утеха.

И погледна към образа с
тези очи,
що изплакаха своята мъка,
а отсреща иконата сякаш
мълчи
и не дава с тъгата
разлъка.

И поела обратно, по своя си
път,
мисълта й заблъска в
главата.-
Боже вярвам, че ти ни
отдаде света,
та вземи ме за своя
отплата.

Грейна сякаш в иконата
свещ
и усмивка на Божия образ.
Той погледна старицата с
този копнеж
и прикъта я в своите
обятия.

А кандилото бавно изчезна
в деня
и искрите в очите се слеха.

Тя от Бога изпроси за
сетния път
малко обич за своя утеха...
@

Разтърсващо!

Радва ме,че се отби. Не са малко тези случаи.Жалкото е, че се редуват с времето.