И някои не сме за завиждане, но наследството, оставено от минали съдби на Руския народ, е допотопно. Бог е казал да обичаме дори и враговете си. Да се молим за тях и да се надяваме,че и те някога ще ни пожалят.  

ПОРЕДНО ЧУДО

От болно
се превърна в неродено.
А колко трябват,-
някакви си луди,
за да се случи
пак поредно чудо,
ограбило до днес
земя и радост,
живот, и вяра,
и прекрасна
святост?...
Търсете ,хора,-
днес дали остана
да хващаме
отново
пак
балкана?!?...

Светците липсват
от земя напета.
Останаха ни
жълтите павета.
28.06.2013г.


РУСКА ЗИМА

Мраз в сърцата...
Неверие в душите...
Незнание смущава...
Истина безлична...

Вярата препуска
в умове сърдити...
Нищета и волност-
няма ги дедите...

И отците святи
вече си кротуват,
че с мечтания нищо
те сами не струват.

Плахо тръпки плъзват
из напразни степи...
Всичко е самотно
без любов в сърцето.

@9.6.2018 г.

ВЪЗПРОИЗВОДСТВО

Напред жени от смело племе,
мъжете си да защитиме,
че нещо взеха да ни свършват,-

Изчезват по един от къщи.
На някой обици му слагат,
на друг решават, че е враг,
на трети в чуждата държава
го пращат, уж е бил юнак.
Напред жени от смело племе
мъжете си да събереме,
че утре няма и за лек
да имаме дори човек...

И в епруветки ще живеят
мъжете. Щом сега немеят...

Става ли поезия от часа на сатаната? Изтреблението си има рационални причини и не се сещам да роди друга песен, освен прощална и, пази Боже, предсм.....

Ти ли си най-смелия да коментираш в този блог. Нямам думи да изразя всичко, но рулетката продължава да се върти. Дано не попаднем в дупката И.