* * *

ПОГЛЕДНИ МЕ в тъжните очи.
Виждаш ли се там като разпятие?
Тишина и болка в мен струи
и не знае накъде да те отпрати.

Чувствата превръщат се във лед
и ограждат радостта ми светла.
Ти за мен остана си букет
от цветя на нивата последна.

Зная, че не мога да те спра,
на живота в радостната песен.
Весела е живата вода
и съдбата в този ден унесен...

Но живота не е светъл лъч,
който светлината да разлива.
А сърцето плаче в свойта плът
иска пак до теб да си заспива,-

И това... - като във нежен сън...