Постинг
25.03.2019 02:58 -
времето в нас и ние във времето
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2019 03:25
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 25.03.2019 03:25
Една статия, която заслужава да се прочете. Която навежда на много мисли за нашето съществуване. Пророческото виждане за настоящето и бъдещето е критерий за поведението ни като настоящи и бъдещи индивиди. Дали не трябва да си зададем въпроса накъде сме тръгнали и къде ще стигнем. А не е ли това наше желание да изградим сами живота си, едно препятствие за съществуването ни като човешки същества. Изменението,което настъпва е преди всичко на нашата психика, която все повече започва да се самозадоволява с наркотици и психотропни вещества. Трябва ли да запазим себеси от това нападение на неуравновесеното мислене. Везната се накланя в едната посока, която разрушава личността. Дали да не кажем стига на желанията и да погледнем реално на ставащото? Будността не се състои само в неспане, а в будност на разума, ако го имаме.
http://kultura.bg/web/финалът-на-секуларния-прогрес/
"Ще кажа, че лично аз изпитвам определено настръхване , когато си дам сметка колко неестествено ние вече обитаваме собствената си телесност; колко не-ограничено, но и без-отговорно сме се разпрострели в това пространство и време и как сме отвикнали дори да усещаме тази неестественост."
Енергетиката на древния град в картината...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Римските пътища в България 7
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Римските пътища в България 7
Наистина от край време се приучаваме към Праволинейност и Уеднаквеност, която се наблюдава във всички аспекти на социалния ни живот без изключения. Проблема е че тя е следствие тенденциозна, целенасочена, усърдна и дългогодишни работа на определена прослойка хора, ако може така да се нарекат.
А най-лошото е примирението че „нямало какво да направим“! Което не е верно. Даже усилието ментално и духовно да се съхраним и споделяме е вече много сериозна пречка за тези превръщащи се глобални процеси. Просто защото Земята, Природата и хората са част от един общ организъм, който се съпротивлява със своята естествена за живота сила...
цитирайА най-лошото е примирението че „нямало какво да направим“! Което не е верно. Даже усилието ментално и духовно да се съхраним и споделяме е вече много сериозна пречка за тези превръщащи се глобални процеси. Просто защото Земята, Природата и хората са част от един общ организъм, който се съпротивлява със своята естествена за живота сила...
lexparsy написа:
Наистина от край време се приучаваме към Праволинейност и Уеднаквеност, която се наблюдава във всички аспекти на социалния ни живот без изключения. Проблема е че тя е следствие тенденциозна, целенасочена, усърдна и дългогодишни работа на определена прослойка хора, ако може така да се нарекат.
А най-лошото е примирението че „нямало какво да направим“! Което не е верно. Даже усилието ментално и духовно да се съхраним и споделяме е вече много сериозна пречка за тези превръщащи се глобални процеси. Просто защото Земята, Природата и хората са част от един общ организъм, който се съпротивлява със своята естествена за живота сила...
А най-лошото е примирението че „нямало какво да направим“! Което не е верно. Даже усилието ментално и духовно да се съхраним и споделяме е вече много сериозна пречка за тези превръщащи се глобални процеси. Просто защото Земята, Природата и хората са част от един общ организъм, който се съпротивлява със своята естествена за живота сила...
Самата система ни приучи към порочната уравниловка,както в образование,така и в живот,само не можа да уравни духовността у хората.Това ако стане, ще настъпи края на земята.
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол