Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05 15:51 - спомен
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 13.05 16:00


 СЛУЧКА С КУЧЕ
След като модерните вируси не подминаха и мен, се наложи няколко дни да пазя леглото. Първия ден на раздвижване съвпадна с първия зимен ден. Пухкави снежинки се носеха из хоризонта,необезпокоявани от нищо. Тишина и спокойствие всред пухкава бяла пелена. Понякога ме тупваше някоя малка натежала топка, за да ме събуди. Бях превърнала необходимостта от покупки в забавление. Приседнах, вече близо до дома и се заех с неизучената, все още, техника ,за да съобщя, че се прибирам. Съсредоточена върху малкото екранче, не забелязвах нищо наоколо.Само периферно  долавях разговор. Изведнаж пред екранчето на мобайла застана една голяма черна муцуна. Не се изплаших, което отдадох на тихия снежен следобед. Муцунката ме гледаше с голями черни очи спокойно и необезпокояващо. Очакваше моята реакция. Накрая беше постигнало своето, да привлече вниманието ми. Гледах го без да реагирам. Тогава пристъпи към действие. Подало муцунка напред, започна да ме изследва. Светкавична мисъл ми мина. Ами ако реши да маркира територия? На този студ... бъррррррр... Но това беше само моментно. Собственика не прекъсваше разговора със събеседника си и продължаваше пътя си, а верижката все се удължаваше. След като ме проучи достатъчно, стигна до поставената до мен пазарска чанта. Тогава стопанина го смъмри и аз извиках недоволно. Дали промяната в тоналността събуди любопитството му? Изведнаж се възпротиви и започна да се тегли към чантата, все още безмълвно. Лакомство или любопитство, а може би и двете събудиха кучешкия му инстикт. Защо ли пък не? И то, поне малко, може да прилича на човек. Но тук верижката пое ролята си и го затегли в обратна посока.
@29.11.2016 г. 
2.
Може би ви е трудно да приемете това непредубедено приятелство. И аз дълго не можех да проумея как се случи така, че този голям черен пес, вместо да ме схруска, беше положил, почти на коленете ми, по точно пред малкото екранче на мобайла, своята муцунка и кротко ме гледаше. Какво се беше случило, че без НО или ИЛИ ме беше приел за свой приятел. Той ме гледаше с големите си черни очи спокойно и без страх. Казват, че кучетата приличали по характер на стопаните си. Дали не е взел това от собствениците му? Но как аз, съвсем непозната, бях приета от него за негов другар? Малко, но навреме, ми просветна, че той положи муцунка на мобайла. Той беше виждал и преди същата играчка в ръцете на стопанката си, а приятелите на моите приятели са и мои приятели. Тази мисъл ми разкри неговата вярност. Аз веднага станах негова приятелка, защото държех в ръцете си същата играчка, която е имала неговата стопанка.Това беше предизвикало и настойчивото му проучване с допиране на муцунка до мен. Той не проявяваше страх, а просто искаше да разбере защо не ухая като неговата приятелка. Той беше станал мой верен другар и беше ,може би, готов да тръгне с мен, ако го бях повикала. Може ли такава вярност да има между нас хората? За такива моменти животът  ни предоставя случаи.
@ 30.11.2016 г.
https://aardashes.blogspot.com/search?q=2016
image


Тагове:   спомен019,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 894014
Постинги: 1235
Коментари: 850
Гласове: 8033