ЩЕ ПЕЯ ЗА ТЕБ

Аз не искам думи- порой,
нито тягостни чужди въздишки.
Нито мрачният ден отлетял,
но оставен за нас -
до поискване.

Аз не искам, на тази земя,
да се лутам в посока неясна,
а да свирят рояк пиана
и свирачи
над слънчеви ясли.

И тогава...
ще пея за Теб,
Моя обич, незнайна и искрена...-
А стрелата, що в мен избуя,
ще обема сърцето изстинало.

Аз не искам...

НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА НАРОД И РОДИНА

Денят беше мрачен,
земята предвечна,
оплакваше своята дан.

И смели, и горди,
сълзите човечни,
застиляха божия храм.

От дните родени
деца на земята,
повярваха в божия съд
и тръгнаха смело,
напред към зората,
да стигнат мечтания път.

И вярваха в дни
от мечтания обзети,
и вярваха в светлия мир.
И вярваха даже в това,
че безмерно,
ще бранят живота
безспир.

И с вярата сляпа,
и с тази химера,
поемаха божия кръст.
И светлия поздрав-
другарю, и брате,
бележеше техния път.

Химера предвечна...-
та зло и поквара,
прикривала
истина, свяст,-
та без да усетят
застинали вечно
далече от родния бряг .

Бъдете блажени
деца на земята,
отдали живота си свят,
та вашата памет
да бди над човека,-
За вяра, надежда
и
брат.

ХЕЙ ПОЛЕ ШИРОКО С ДУПКИ, НО БЕЗ СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ...