Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2019 13:42 - ПРЕДИЗБОРНО
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 796 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
КОЗИ РОГЦА

Искам аз... Искам ааааааз. Провикваше се баба Петковица от последния ред. Но от шума в салона, не можеха да отреагират на нейните думи. Всеки искаше да си каже своето. А Петковица, подскачайки от място, като млада булка, беше навирила, двата си пръста и не се отказваше. Искам аааааааааааааааааааз.Та нали за това е дошла в бившия физкултурен салон, а сега, поради липса на деца,салон за събирания. Вече наближаваха избори и всеки си мислеше, че от него зависи подобряване на дереджето му. Чувството, че е нещо, надделяваше над единствения чиляк с образование. Какво като е учил, мъдруваха съселяните, а пък ние имаме опит. От опит знаем повече от него. А глъчката не преставаше. Колкото и да искаше кмета да въведе ред, шумотевицата не стихваше. Всеки искаше да сподели своето виждане и опит, според как да станем държава като другата, дето си я мечтаем. В тази обстановка стрина Петковица надигаше глас. Ако трябваше да избират по гръмогласност, сигурно тя щеше да заеме първо място.Точно малко се бяха укротили, си мислеше кмета, и сега наново се събудиха духовете. Един това иска, друг друго... По онова време, социализъма де, било така, а сега не е... Та като как да стане пак така. Някои бяха дошли направо от кръчмата и се прозяваха, като да запушат устата на младите. Но уви! Минкиния зет, все още неповреден от селските незгоди и кърския пек, взе думата... С голям зор салона притихна.
- Съграждани,- още не беше свикнал да ги нарича съселяни, та значи... попреглътна, защото това, което искаше да каже беше заседнало на гърлото му. Никой, все още, не знаеше, че той ще е техния избраник. Колкото и да се гнусеше от мръсните и раздърпани ватенки, той си налагаше да бъде мил с тези "нищожества" , както ги наричаше в ума си.
- Та, драги съселяни, вие знаете много, но това което искам е, да кажа, че нашето село ще стане още по-хубаво от това, което беше по социалистическо време. В салона замълчаха... Само куцичкия овчар се изкашля. А,... не че искаше да се изкаже, а просто му беше застанало нещо. Селските козички понякога го изненадваха с радостта си, като го бодваха с рогцата, но това беше друго. Фелдшера го бяха натирили, та той трябваше да се лекува сам и до тука... Гърдите все още хъркаха, колкото и ракии да им пускаше. Само клокочеха и го пареха, а файда никаква. Остана му кашлицата и в знак на привързаност, се повдигаха и раменете му. Манол мълчеше, нямаше какво да каже, но на това, че беше призван срещу подпис, трябваше да се подчини. Минка следеше с интерес изказването на зет си, като от време на време, потвърждаваше с кимане на глава. Но когато каза, ще стане по-хубаво от това по социалистическо време, като че ли нагорещени въглени се изсипаха от небето. Всички като попарени зажужаха. Най- силно се чу гласа на кръчмаря,- Аааааааааааааааааааааа, не може да бъде. Та нали сега градим капитализъм. Оратора започна по-бавно да изрежда, като сравняваше минало и бъдеще.
- Е, каква стана тая...- братята се бяха поразбудили от дрямката.-Май това дето казвахме едно време, че гоним комунизъм и не му виждаме края, му дойде времето и да го настигнем. Жените зашъткаха...
- Тихо бре, че току виж ни завели в участъка да се доизказваме.
А Минкиния зет доволен от разискванията и уверен в успеха на изборите, се завъртя и бързо тръгна към къщи. След него подтичваше тъща му..
@

 * * *
КРАЙНА РАДОСТ в моята несрета.
Крайна хижа в моите беди.
Крайна песен, от душа подета.
Крайна обич на добри деди.
Крайна нива. В нея- жито свято.
Крайно село с къщички добри.
Малко зърно в тебе е посято.
Ще ли може то да изкълни!?...
Всичко крайно е върху земята.
Краен е животът ти в света.
Та дори пътеката позната
края ще посрещне с есента.
Но на нея пак житата зреят
и нашепват с тихия ветрец.
Има за какво.- За теб живеят,
да дадат живот на нов творец.
Дай и ти на всеки любовта си,
свойта сила, ласки и мечти -
за да бъдат хората прекрасни...
Никому не давай
да тъжи !...
кн "Изстрадано сбогуване"-2000г




Тагове:   разказ 019,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Примитивно и
22.10.2019 13:58
глупаво, стриноооо!
цитирай
2. mihala - отговор т1
22.10.2019 14:14
Благодаря,че се отзова на братовчедите си.
цитирай
3. missana - И стихът е хубав и разказа. Поздравление, Михала!
22.10.2019 16:22
Българинът винаги е искал повече отколкото заслужава. Никога не е можел сам да си определи мярата. Затова винаги други му я определят - отгоре и отвън. И така ще е може би още 500 години след ония - прословутите, на т.нар. от съвременните ни историци и Кириакстефчовци, османско присъствие.
цитирай
4. apostapostoloff - Пак
22.10.2019 18:28
заповядай!
цитирай
5. mihala - Здравей, т.3
22.10.2019 20:02
Вече се обърках за тези присъствия ,за кое по-точно става дума за съседско или за настоящо. Ако се съсредоточим ще открием още много такива из кулоарите. Благодаря,че написаното ти е харесало, а за присъствията ни е отредено да сме по-гостоприемни. Бог да ни пази.
цитирай
6. mihala - отговор т.4
22.10.2019 20:03
Очаквах,че ще засвириш с някой рог или си ги пазиш за бокали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1653741
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив