Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2019 12:37 - из моя дневник
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 348 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 23.10.2019 12:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЗ МОЯ ДНЕВНИК
един обикновен ден

Мнозина, уморени и зажадняли от дългия преход в планината, спират да починат и търсят страничен път, който да не е така стръмен и каменлив, както изминатия.Така е и в живота. Мнозина търсят прав и лек път, по който да прекарат остатъка от дните си. Имаше такива и при социализма, а сега се заформя вечно мрънкащата и недоволна върхушка. За тях няма добро и свято, а само някакво недоволство от собствените му крах и недоглеждане. Те се щурат, объркани в този труден за тях свят и търсят ниша за собствената си изява. За такива компютърната индустрия създаде прекрасна възможност. Но да ги оставим да намерят себе си, ако им достига собствен капацитет. Ще ви разкажа нещо, което се случи с мен. Мнозина, подражаващи на чуждите думи, имам предвид всеизвестната Ванга, че растенията говорят, без да се замислят и да дадат свои виждания по тази тема, приемат всичко за даденост, въпреки, че на растенията не им е дадена уста. Да се върна към мен си. След дълги дни стоене в къщи по необходимост, излезнах до градинката пред блока. Седнах на отдалечена пейка и се заприпичах на показалото се слънчице. Всичко се беше раззеленило, средата на месец май и създаваше предпоставка за отпускане и любуване на заобикалящата действителност. В мен се събуждаха чувства на възхита от прекрасната зеленина- трева, цветя, дървета. Но в същия момент ми се прииска да има и от чародейния аромат на акацията, с нейните гроздове бели цветове. Примижала под лъчите на слънцето, изведнаж усетих аромат на акация. Погледнах. Около мен нямаше такова дърво, но на другия край на градинката, съгледах акация. Как беше чула и се беше отзовала на моите мисли не ми беше ясно, но почувствах красотата от нейната реакция. Тя е почувствала желанието ми и ми беше изпратила от своя аромат. Показа ми, че я има. Такива ли сме ние в нашия труден житейски път и от кого остава да взимаме пример ???... А да мислим ни е дадено от Бог. Не да подражаваме, па макар и да не ни харесва.


image



Тагове:   текст019,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - така е..
23.10.2019 17:45
времената се променят...само Любовта, остава.. и Жаждата..
намирам, комп технологии за опасно подмолно..тресавище
то се и наблюдава.с просто око...
мислихме си по едно време..тук ще намерим..лелеяната Свобода..
не било..така...
хубаво разказче,мила..
цитирай
2. mihala - отговор т1
24.10.2019 08:19
Благодаря ти,че си прочела,защото това е удовлетворение от писането.А тресавищата да им бъдат според желанията.Бог ни е дал свобода и ние сме в Него.Амин Спокоен и хубав ден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1654273
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив