Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2019 15:07 - Коледа
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.11.2019 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 
КРАЙ ЕЛХАТА
приказка за възрастни
Анасонлийката разнасяше своя аромат от полуотвореното шише. Тишо, подпрян на двете си ръце, отпуснат на трикракия дървен стол, поради липса на четвърти, запратен в небитието. Унесен в летална дрямка, се усмихваше блажено. Нищо в този момент не беше в състояние да изтрие това, което галеше порозавелите му скули. Мили спомени го налитаха един след друг като че ли ги беше страх,че няма да успеят да му напомнят за себе си. А Тишо, в полумрака на отпуснатата полуреалност, беше навлезнал в неведоми измерения. Или, да кажем, измервания, според наличната му математика в този момент. Беше задрямал с отворени очи. Малкото клонче, което си беше отчупил при резитбата на елхички, го беше забучил, за адет, както казваше в такива случаи, в единствената саксия с вече увехнало мушкато. Блещукащите искрИ пращяха в ламариненото кюмбе и създаваха дискомфорта на отнесения сън. Из стаята се носеше миризма на недоизгоряла борина. В заскрежения прозорец месецът блестеше и разкриваше зимната картина на единствената, останала от поколения гобленарки, "Лунна зима". Снегът хрущеше под нечии стъпки и Тишо усети нощния хлад от леко открехнатия прозорец... Из селото постепенно прозорчетата светваха като гирлянди. Всеки вече беше край софрата с близките.- Хубави дни за разтуха,- си помисли. А елените бяха поели шейната из лъкатушещия селски път с Дядо Коледа. Червените дрехи и тази единствена роля,която го беше завладяла в този момент, го опияняваха допълнително. Тишо беше забравил къде се намира. Само звънът от камбанките на тичащите елени го известяваха за следващата спирка. Чувалът, препълнен с подаръци, сам се разтваряше, за да зарадва поредния мечтател. Тишо се огледа. На масата пред него се усмихваше забравеното полуизпразнено шише. Въздишка се отрони от старческите му гърди и увисна в тишината на първата самотна Коледна нощ.
@ 12:54 19.11.2019 г.

БЕЛИЯТ КИТЕНИК
Увита в зимния плетен шал, тя се вглеждаше в отблясъците из стаята- отминаващи коли, бързащи да се приберат по домовете си с кутии подаръци. Забравените до този момент играчки постепенно започваха да заемат, една по една, местата на празничната Коледната елха. В тихата бяла нощ И липсваха само тропотът на малките палави крачета, порастнали и поели по чужди кърища. Дали си спомняха блестящата, изпълнена с обич, необикновена Коледна вечер? Всяка играчка я връщаше към нейните скъпи създания, а тя се беше превърнала в едно малко петънце от огромното слънце. Тръсна глава за да се върне в реалността. Пращене на клонче под краката И и звънът на счупена камбанка я подсетиха за съществуването си.
На малката масичка, всред оставени нови летящи самолетчета, се открояваше старо огледалце . Избродираната на него роза, която до вчера не даваше признак на живот, беше разцъфнала. Тази малка пъпчица любов беше върнала вълшебството на Коледната нощ. А навън снежинките застиляха своя бял китеник върху лъчистите отблясъци на звездната украса.
@ 13.12.2016 г.








Тагове:   коледа 019,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1653010
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив