БРОЕНИЦА

Пред хулите и пламъкът потрепва,
поставен пред амвона отзарана.
И болката със някоя надежда,
поема своя път с открита рана.

Копнежът и несбъднатият порив,
откликващ на желания и нежност,
остава само някъде кат спомен,
за туй, че с теб сега се случва нещо.

Какво ли ще остане там, във нещото,
когато спомените злобно отминават? -
Прекършени сърца и свят без искреност...

Това е може би тя - злата слава,
поела свойта участ безутешна
без капчица надежда
и без нежност. 

поднесени много поетично!

Провокирано е от една самовлюбена блогърка.