Постинг
24.12.2015 11:03 -
малката кукла
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2015 21:44
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.12.2015 21:44
МАЛКАТА КУКЛА
Светлинките блещукаха. Премръзналото телце се беше свило до празните кашони и само отделни, понесени от вихърът, вълни от ароматните фурни достигаха до малкото му носле. През дупките на продънените обувки се подаваха, издайнически, премръзналите му крачета. Престанал да се впечатлява, останал сам, сред огромния за неговите размери град, беше почувствал, че някъде празнуват. Като потриваше премръзналите си ръце, с намерените остатъци от дрехи, той беше щастлив. Да, беше получил своята играчка, от близкия контейнер, за коледа- парцалена кукла. Сега си имаше приятелка, на която можеше да разказва всичко. В очичките му светеха отраженията от отсрещната витрина, украсена за празника. Малкото спомени, които бяха запечатани в съзнанието на осем годишния малчуган, го изпълваха с блаженство. Унесен в своите мечти, за мама и татко, той имаше всичко... А светлинките продължаваха да примигват, в страната на детските спомени.
24.12.2015 г.
СИРАЦИ
Някъде там, сред безкрайната шир, спомени детски разказват, - - за незнаен юнак, - за голям богатир, - за щастливите дни и за младост...
Ала в чуждата бран, где куршуми летят, спят забравени детски сърца и със спомена благ, за прекрасния свят, чезне вярата - светлата радост...
Плачат чужди съдби, плаче гордият лес и човек е заспал в своя унес. Няма свята съдба, тихо плаче луна ,- няма радост, ни святост, ни младост...
24.12.2015 г.
(2).jpg)
www.youtube.com/watch
Светлинките блещукаха. Премръзналото телце се беше свило до празните кашони и само отделни, понесени от вихърът, вълни от ароматните фурни достигаха до малкото му носле. През дупките на продънените обувки се подаваха, издайнически, премръзналите му крачета. Престанал да се впечатлява, останал сам, сред огромния за неговите размери град, беше почувствал, че някъде празнуват. Като потриваше премръзналите си ръце, с намерените остатъци от дрехи, той беше щастлив. Да, беше получил своята играчка, от близкия контейнер, за коледа- парцалена кукла. Сега си имаше приятелка, на която можеше да разказва всичко. В очичките му светеха отраженията от отсрещната витрина, украсена за празника. Малкото спомени, които бяха запечатани в съзнанието на осем годишния малчуган, го изпълваха с блаженство. Унесен в своите мечти, за мама и татко, той имаше всичко... А светлинките продължаваха да примигват, в страната на детските спомени.
24.12.2015 г.
СИРАЦИ
Някъде там, сред безкрайната шир, спомени детски разказват, - - за незнаен юнак, - за голям богатир, - за щастливите дни и за младост...
Ала в чуждата бран, где куршуми летят, спят забравени детски сърца и със спомена благ, за прекрасния свят, чезне вярата - светлата радост...
Плачат чужди съдби, плаче гордият лес и човек е заспал в своя унес. Няма свята съдба, тихо плаче луна ,- няма радост, ни святост, ни младост...
24.12.2015 г.
(2).jpg)
www.youtube.com/watch
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
