От направената извадка, много ясно се вижда българина,отразен, в произведението на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Въпреки дългите години на преход, той е останал същия със същия манталитет и "социални достойнства". Може ли от самосебеси да се промени? За това трябва да се замислят социолози,психолози, политолози. Мястото ли прави човека? Не,човек си тежи на мястото, за което се е изградил. А това може да се каже за малцина в нашата болна България.

lovechmedia.com/novini/ирина-бокова-и-днешните-антикомунист/

" Но да се върнем на Ирина Бокова.

 Нейните политически противници в България нямаха смелостта да се изправят в директен сблъсък, а подмолните действия на Кристалина Георгева очертават изчерпателно интригантския образ на новоизлюпените антикомунисти около Росен Плевнелиев, изваден от ръкава на Иво Прокопиев. Самата Кристалина Георгиева този път не успя да се пласира в любимата си позитивна светлина. Във фокуса на прожекторите попадна грандиозната й амбиция без покритие. Това, че продължава медийната кампания срещу Бокова само за да я провали, издава дребнав характер и болезнена завист. Ето защо не вярвам в този пошъл театър, който се опитва да маскира личните амбиции на няколко души като общонационална вълна на антикомунистическото възмущение. Няма такова, а настоящата медийна истеричност в протестърски стил се прави само и единствено с деструктивна цел – Ирина Бокова да не стане генерален секретар на ООН. Това е глупаво и нелепо."

Източник: http://glasove.com/categories/na-fokus/news/irina-bokova-i-dneshnite-antikomunisti-ot-dkms

 
     
                        "И да не забравиш да                           му дадеш номера на                           мобилния МИ                                  телефон!!!"


neznamzashto.blog.bg/drugi/2016/02/22/davim-se.1432032

 11:54 - Давим се Автор: neznamzashto Категория: Други    
Прочетен: 0 Коментари: 0 Гласове:  0  
 

 

 Унищожаваме се.
А така сме привикнали
към болката,
че не можем да се спрем.
Натискаме си главите
под водата, а после
си обясняваме, че
се обичаме, не мога без теб.
И все така си продължаваме,
ходим под звездите наръгани.
И все се чудим дали
мислим един за друг.
А разстоянието между нас
е безкрайно.