ЕДИН ЧИП- ЕДНА НАДЕЖДА
Ето, че надеждата изяде всичко. Надяваш се, надяваш се и
накрая докато разбереш какво става, нито надежда, нито
надяване. Всичко е опоскано. Останало е само едно ами... и
толкоз. Всичките надежди поели своя път и оставили на
заблудените овци един стар матриал. Не искам да кажа
мадригал, защото и той е нещо, а материал. Тази дума малко ме
позапъна, но все някога ще изчезне и тя, и ще остане тук-там по
някой матриал - стар, непоръбен, изтърбушен чип... Може и
сплескан да е, но все пак е чип. Този наш чип може да го сложим
или предложим за точка в мемоарите на Гинка. Някои му казват
ГИНЕС, а аз му казвам, по нашенски, Гинка. Има в него едно
добро, че не се подмокря, не иска развлечения, поскътва от
генното ядене, защото му вреди ,за да не се самозатрие. Умен е
този наш чип. Пази си здравето. Ако чака някой да му го опази, до
сега да е пуснал брада до земята, па иди се оплаквай на
арменския поп, дето няма брада. Трябва да пазим и комшулъка,
че близкото не е като далечното. Винаги можеш да очакваш
подадена ръчица. Все пак сме чипосани на една земя?!?... Някой
ще каже-ех, тази земя змия да я полази... И да лази, и да не лази
все ще си остане неналазена, и все ще трябва да има чипове.
Незаменими са,хей... В това ми е надеждата...
@
21.1.2015г.
|