Постинг
30.05.2016 20:59 -
Пак и пак
НА ЕДИН ПЕНСИОНИРАН ИСТОРИК
И пак ти казвам,- Не се залисвай по тези истории.Тя нашата е твърде дълга, та даже и да се започва. Виж как изглежда една недодялана и преработена от всяка гледна точка история.Тя е кастрирана, префасонирана и не ползува никого. И за нищо не служи. Няма нито разум, нито изглед, нито полза. А това е твърде понятно за инако мислещите. Това е нещо като да си правиш фризура или някакво измислено опако на огледалото, което да омагьосва или замъглява, така наречените, изгледи за красота. Излез и погледни навън. Там, както винаги, стои сивото ежедневие с неговата красота на отминали времена, на спомени и впечатления. Може ли да погледнем миналото с нови очила, ако ги има. Минало и настояще стоят зад ъгъла и ни се присмиват. Минало в настоящето и настояще в миналото.Това е едно и също нещо в системата на вечната промяна. Една брънка от веригата на общото законодателство. Поглеждаш, а миналото, ако не ти изнася, го няма. Поглеждаш и настоящето, ако не ти изнася, го отминаваш. Но какво остава- едно минало със своето нищо и едно настояще без нищо т.е. едно нищо. Как и за какво?- ме навеждат на мисълта да си задам тези въпроси. Как стана така, че миналото го няма със своите истини и защо отминаха дните на настоящето с неговите истини? Земята ли е виновна за нашата раздяла с реалността или ние с нашето тщестлавие и гордост. Къде сме?- В една пустош на безтегловност в безтегловността. Дали се движим заедно със земното кълбо или напротив него. Велики са отговорите на тези, които могат да си отговорят...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
