Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 19:09 - размисли на християнина
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.06 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Размышления християнина, посвященные Ангелу хранителю",Москва,1903г
превод- mihalа

АНГЕЛ - ХРАНИТЕЛ
Тук, на земята те срещат болести, изкушения, душевни скърби, мрачни съмнения, а редко, редко, малки признаци на щастие, но там на небето, няма нито страх, нито болести, нито печал, нито войни: там има вечен мир и вечна радост. Там, при Божествената светлина, ти ще видиш светлина и ще съзерцаваш безпределната красота. Ако слабият лъч на Божествената истина те привежда във възторг, то какво ще бъде, когато я видиш в пълното й сияние! Ако една искра от Божествената любов възпламенява твоята душа, и я изпълва с блаженство, то какво ще бъде, когато видиш от Недрата на Бога да се излива в твоето сърце пламъка на вечната любов, когато ще се губиш в безбрежния океан на Божиите благости? Тогава твоето сърце безмерно ще се разшири за любов и Бог ще го напълни със Себе си: така че Той като върховно благо, като върховно съвършенство, представя на Себе си Своите избрани. Той е всичко навсякъде. Той е тяхната мисъл, тяхния живот, тяхното блаженство. Избраните, от потопените в целия океан на живота, в тази дълбочина на Божието съвършенство! На небето няма време: там вечността е безкрайна, безпределна,- безбрежен океан. Избраните ще царуват вечно с Бог, като все повече и повече се изпълват с любовта и се уподобяват на Бог. Сине на земното странстване! ти не можеш да разбереш наслаждението от небесното твое отечество; сам Ангела не може да ти предаде понятията за това. Архидякон Стефан, пребит с камъни, покрит с рани, виждайки проблясващия лъч на славата на Иисус Христос, забравил жестокостта за своите мъки, се предал на възторжена радост. Мъченик Свети Лаврентий, положен на нагорещено желязо, чувствал в своята душа прохладната роса на небесните наслади и спокойно заспал на железната решетка. Праведникът забравя всичко земно, когато като по чудо му се откриват небесните обитатели и блаженството на небесния живот. Небесния живот- това е безсмъртие, това е вечно наслаждение в любов и блаженство, това е благодатно участие в самата Божественост на Бога. Да гледаш Бог и да Го обичаш- това е небето. Не, твоето сърце не е в състояние и да предчувства това, което Бог е приготвил за теб! И така възрадвай се, издигни своите мисли и своето сърце; ти скоро ще получиш венеца на безсмъртието.

За 30 ден от месеца

За християнина няма причина да се страхува от смъртта. Той я желае, вика, непрестанно очаква идването й. Особено е желателна смъртта за този, който постоянно е бил предан на своя Ангел- хранител. Той е уверен, че Небесният Пазач няма да го остави и в последния час на неговия живот; той се радва, че ще Го види, накрая, лице в лице, готов да го заведе и представи на Небесния Отец. Припомняйки си изминалите дни от своя живот, той ще си спомни и тези благодеяния, които е получавал от Ангела, и тези опасности, от които се е избавил под неговата закрила, и тези молитви, които е принасял на Него,- и в неговите недра ще почерпи утешение и успокоение в предсмъртните си мъки. Какво е това смърт? Това е минута, в която Ангела- хранител развързва връзките на плътта, като стени на тъмница, и освобождавайки душата от плен, й говори: времето настъпи, погледни на небето! Малко помалко земната тъмнина се разсейва, започва небесната светлина да сияе, завесата пада,- и там, на границата между света и вечността, се откриват на праведника наслажденията от безкрайните блаженства. Защо да се боиш от смъртта? Иисус Христос я е премахнал, унищожил е жилото й. Християнина не умира, той преминава от тъжния живот, към блажен живот. Чрез тайнството на Кръщението човек получава нов благодатен живот, а чрез смъртта преминава в блажен живот, в царството на слава. Тук свършва земното странстване на човек с Ангела. Моето въображение си представя двама млади- царски синове, които в далечни страни са се прославили с победа и са се отличили с мъжество и безстрашие в битката. Връщайки се тържествено в отечеството си, се радват при вида на родния безкрай и в неизясним възторг стъпват на родна земя; когато се приближават към родния дом, сърцата им се вълнуват и туптят щом видят своя баща, стоящ до вратата с велможите, искайки да им въздаде тържествени почести, подобаващи за победители. И така, аз пак ще попитам: какво е това смърт? Това е минута, в която състрадателния Ангел, застанал до леглото на умиращия, със златен ключ му отваря вратите на небето. Християнин! послушай, какво ти говори Свещеното Писание: пей през целия твой живот нова песен заедно с твоя Ангел, и при последното твое издихание ще чуеш съзвучното пеене на Ангелския хор и ще кажеш: Господи! влизайки в Твоя дом, се покланям на Твоя свят Храм. Щастлива е тази душа, която, оставяйки старото тяло, се уподобява по чистота на Ангела, който я е приел в своите обятия. Това видение представлява: Всевишния в непристъпното светилище на вечността, отдясно на Него Иисус Христос, сияещ в Божествена слава; пред Тях пресвета Дева Мария, съвета на Светиите и ликуващи Ангели; душата отива в своето отечество и се опива от блаженство! Така младия Товий, през време на своето дълго пътуване в непозната страна, бил съпровождан от Ангел Рафаил, който бил приел образа на Азарий. Под покровителството на небесния свой пътеводител, той се избавя от много опасности, застрашаващи живота му, и получава от него всички възможни благодеяния; Неговият Ангел му избрал за съпруга добродетелната Сара; избавил ги двамата от ръката на демон, върнал ги в страната им здрави и невредими, и за край на дългото пътуване, върнал зрението на бащата на младия Товий, та да може праведният старец да види щастието на своя син и раждането на внуците в своя дом. Тогава Ангела им се открил и пред очите им се възнесъл на небето. Товий и неговият син паднали на земята, и с лице към земята, в продължение на три часа благославяли Бога; като станали разказали за чудесата, които им е направил Ангелът. И твоят Ангел-хранител те придружава в земното ти пътуване, ще те пази и ще те напътства. Някога ще го видиш наяве и ще се почустваш по-щастлив от младия Товий; той ще ти каже: ние бяхме свързани със свята дружба, всеблагият Отец сега ни вика при Себе Си; там ние ще се обичаме вечно и повече никога няма да се разделим.
О, скоро ли ще настъпи, святи Ангел-хранител и защитник мой,- скоро ли ще настъпи този ден, в който ще ми кажеш, че земното мое пътуване вече свършва, че вратите небесни вече се отварят за мен? Как с нетърпение искам да Те видя, небесен приятелю мой! Ти ме обсипваш с благодеяния, а аз все още не Те виждам. Да бъде благословена тази минута, в която моята душа, оставяйки своята тъмница, изведнъж ще се види с Теб! О, ако тогава се намеря чист, без петно от грях и подобен на Тебе! Научи ме, как да се приготвя за тази тържествена минута на моето преселение от този живот във вечния живот. Смъртта е сладка и очаквана за праведника: изпрати ми такава смърт, та да ме посети Спасителя в последната минута от моя живот и да освети сърцето ми, като излее своята благодат! Нека всички мои нещастия се очистят с Неговата свята кръв. Майко Божия! не отвръщай слуха си от моята предсмъртна молитва, освети я с Твоето благоволение. Ангели небесни и Ти Ангел-хранител мой! не ме оставяйте на предсмъртния одър, съединете вашите молитви с последните мои молитвени въздишки. Приемете ме и ме водете на небето. О, каква светлина ще ме озари на леглото. Аз ще бъда заобиколен от родители, приятели, проливащи за мен сълзи, но за да ги утеша, ще кажа: не плачете, аз отивам в царството на радостта; Ангелите небесни ме очакват.


 



Тагове:   ангел018,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 776355
Постинги: 1131
Коментари: 768
Гласове: 7759