Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2019 01:59 - да отглеждаш дете
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.03.2019 05:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДА ОТГЛЕЖДАШ ДЕТЕ
"Да отглеждаш дете полово неутрално" е виртуална главоблъсканица. Тази статия ме хвърли в симфонията на чалготеките. Може би е необходимо малко повече мислене. Как ли ще изглежда това дете? Като чешмичката Пис или с отчупено, но не се знае кое. Не е ли по-добре да се отглежда несъществуващо дете, така виртуалната обстановка ще е реално несъществуваща.Тогава отглеждането ще е гледане или наблюдение, а индивида хем ще го има -хем ще го няма, а бъдещето спестява една вандалщина над момченцето.Някои в желанието си да са интересни,без да съзнават положението си, стават за посмешище.

Тази тема е твърде наболяла у много млади родители.Както всичко,което се пръква из дълбините на чуждомислещи индивиди,които поставят човешкия род под въпрос, довежда до неизяснени истини за "що сме ние като човешки род"? А човешкият род е уникален по своето създание и дълбоко можещо и мислещо същество,което трябва да се приведе в действие.Това за някои закърняли особи е твърде кошмарно.Свикнали на своя разкош,те не искат да си променят положението,независимо,че то ,по своята същност е разрушително, унищожително и статично за цялостното ни съществуване.Някои си мислят,че като не мислят ще се сподобят с почести в обществото.Те заемат мястото на героя на Толстой- Буратино, но той се е поучавал от сполуките и несполуките, а ние залитнахме само в примерите за сполуките.Това ни доведе до една измита и изтрита магистрала, на която пробойните са невидими и готови ,при необходимост, да избият и това няма да е като досегашните революции, а цепнатина в системата на реалността.А реалността я загърбихме,както "щастливата кокошка" червейчето. Къде ли се изгубиха мислещите или всичко оскотя и се приравни с безличието на нечовек. И къде са медиите, като коректив на безхаберието,пошлостта и маниакалното величие за нещо виртуално. Добре е да не забравяме,че сме разумни мислещи създания, за които ,понякога и малките камъчета могат да обърнат каруцата .

* * *
Няма как
дните да престанат да се движат,
а усмивката,
да престане да се усмихва
в своето тайно ковчеже.
Тя и там ще се усмихва,
па макар, сама на себеси.
mihala-aa
05:44 ч. 7.3.2019 г.








Тагове:   018,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1654331
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив