Етюд за есен и махало
●
Есента допушва
поредната си цигара
в няколко такта блус.
И душата се стича
по струните на пулса.
Тогава махалото
отмерва състояния
в ъгъла на късното лято
и пали огъня в огнището.
От стиха до пламъка.
И следващото разпятие.
Колкото да те заболи
от нежност.

_{©Ванко Българионъ Николов©°} ^{®●ВБН●}