Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10 02:31 - Поздрав,
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
4



 ЗОВ

Недей да целуваш
сред мрака неземен
една изгоряла любов,
а...
... с нечия песен,
в простора безкраен,
поискай си свойта любов.
С копнежното чувство,
в далечното утро,
тъгата недей да прегръщаш.
Поискай си свойто,
безбрежното утро
със изгрева,
в който се плискаш.
Повярвай в живота
от песен и слънце!
Повярвай,
че пак ще те има...
Повярвай
на своето искрено сърце!!!... -
И вярвай във тази магия...
И твоята песен
ще грейне в позлата.
И слънцето в теб
ще припява...
Повярвай!!! -
Та изгревът
в твойта дъбрава
пак искреност
в теб да навява.
Недей се залисва
със делнична песен.
Недей да тъжиш
сред зората, -
А пей!!!...
И с крилата
на славей чудесен
за теб ще изчезне тъмата.

ПРОСТО

Просто, като бобена чорбица
в глинена опалена паница,
просто - идва,
просто си отива!

Просто гледай!
Просто не унивай!
Просто чувствай!
Просто не заспивай!
Просто дишай,
просто имай мяра!
Просто виждай,
но недей изгаря.
Просто ти си малко недодялан,
тромав,
но в живота си овалян.
Просто ти си!...

ИСКАМ С ТЕБ

Искам с теб да бъда!
Затвори ме в бисерна мида
и поглеждай понякога в нея, -
А пък там аз за теб ще копнея...

Затвори ме в изгрева златен
и поглеждай понякога в него.
И макар, че очите ти парят,
пак в сълзите си спомняй за нещо...

Пак поглеждай към моята снимка
и макар, че далече сме двама,
ти за мен се понякога сещай... -

Моя раздяла,
моя първа раздяла...






Тагове:   3 стихо019,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 924372
Постинги: 1267
Коментари: 920
Гласове: 8132