КРАТЪК СПОМЕН
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все натам, натам и натам, където може да погледнем наоколо. Но... наоколо не се вижда нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси.Те трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. С уговорка се съгласиха. Добрах се и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в състоянието на един отминал живот.
6.8.2018 г.@

Да ни чуждее светът е най-поетичното усещане, на което сме способни.

Лошото е това,че даже някой да умира край нас, оставаме безразлични за болката на другия. Кошмарът на новото време, а може да е бил на всяко време?...