Всеизвестна класика, която със своето либрето и голямата любов,винаги е затрогвала
младите. В последно време предлаганите постановки ,като  знаем как четат младите,
може някои да останат в недоумение за това,което е на сцената. Без да познава операта
на Дж.Верди "Травиата" зрителят ще се запита, дали Виолета не умира в лудница, а не
както е в либретото -от жълтата гостенка, която за онова време е бич сред населението.
Дали трябва да се осъвременяват класиците или трябва да приемаме техните 
произведения като едно реално, забравено минало. "Прощавай навеки моя радост за щастие","А щастието бе тъй възможно и близко" -пее Виолета след срещата с бащата, който я разделя с любимия.
В начина на изпълнение с нищо не се потвърждава близката разлъка. Вечно разминаване между желанието на младите и реалното виждане на възрастните за щастието им.