Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 16:33 - подзаконова революция
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове:
2




ПОДЗАКОНОВА РЕВОЛЮЦИЯ

Беше, бяхме и ще бъдем- така говореше някой си политик и обсебваше мислите на наивните хорица. Той се издигаше в иерархията на незнайното царство, без да подозира, че ще се пръкне отроче от неизвестен пол, за да го засенчи. А това щеше да се изпълни.
Новоизлюпения мъник се хранеше и укрепваше в сила, до деня, в който реши, че е над всяко човешко създание, растение и животно. Мислите му лелееха над хоризонта и се стрелкаха над простия народ. Да, но този народ си имаше една максима- "преклонена главица остра сабя не сече" и се правеше на ни чул- ни видял. А този всевиждаш, новоизлюпил се от утробата на епруветка мъник, не познаваше човешките нрави и обичаи. Накокорен, беше решил, че може да използва всяко човешко познание, за да реализира поставените си цели, - да постигне върховна власт. Властта, обаче, си е власт и тези, които са се докопали до нея, не я пускат така лесно. Нашият мъник не знаеше това, защото стъкленицата не му беше дала основни познания за нещата. И той продължаваше да се напъва, но напъните му само допълваха общия напън от ауспусите на настъпилата вече автомобилна революция. Аромата им заливаше града и той придобиваше вид на небесна извисеност. От горе се забелязваха само пълзящите тук- там мравки от хора, ако можеха така да се нарекат изпостанелите старци и бабички, влачещи крака по калните улици. Ха,- казал си мъникът,- та това е богато поле за изява,- и започнал да гради закони. Закони, закончета, подзаконови актове изпълниха чекмеджето му. Но нямаше къде да ги приложи. Той все си оставаше една епруветка. Тогава му дойде идея. Да се пренасочи в реално приложима сфера. Икономиката имаше нужда от такива дейни като него. Той грабна молива и започна да пише. Пише, къса листа и пак... Мислите му летяха и кацаха от клон на клон. Щом някое птиче прелетяваше над него в главата му идваха нови идеи. А идеите все едни такива... Че който ги погледнеше свет му се завиваше, не защото бяха точни и навременни, но защото бяха непредсказуеми. Мъника си вярваше на всичко. Той беше чувал, че водата била до колене и това го вдъхновяваше, а самочуствието усилваше впечатлението и замъгляваше разума му.

2.
Той се издигаше все по-високо в собствените си очи и долината на пълзящите нищожества или гадинки, както искате ги наречете, се отдалечаваше от погледа му. Докато един ден, една от тези нищожни гадинки не се беше осмелила да се излегне на кожената му яка. Това ужасно го обезспокои. Как така мравка да лежи тук? Мъникът, се досъбуди, когато видя голямото задружно семейство от мравки да тегли един клас. Спомен боцна стъклената му главица и за малко да не я напука. Спомни си за дните, когато го обгрижваха с хранителни трохи- добавки. Той, с благовиден жест, взе една пита хляб и я хвърли на движещите се. Но те не усетиха благоразположението му, а се разбягаха. Когато всичко се уталожи от завихрилата се прах, съгледаха питата и поеха към нея. И нали си бяха работливи, започнаха да копаят. Копаеха, копаеха, докато потънаха в питата. Епруветчо ги изгуби от поглед и това възвърна предишното му спокойствие. Той не искаше повече да има вземане- даване с тези пълзащи работяги и продължи да витае из висините, които го привличаха със своята забулваща мъглявина. От полудрямката го събуди онази мравчица. Без да подозира, че се намесва във височайшия му унес, в изблик на самозащита, го беше ощипала. Мъника се стресна, а погледа му съзря една голяма купчина трохи. На върха на която се вееше знаме. Какво ли пък е това- си помисли, без ни най- малко да подозира, че това бяха трохите от собствения му хляб, който работливите мравки бяха превърнали във великолепно царство. Целия хляб беше надупчен и тунели опасваха вътрешността. Мъника се възмути. В своята ярост реши да ги изтреби до една. Той пусна върху тях търтеите от близкия кошер. С бързината на вятърна мелница, търтеите навлязоха в мравчените тунели. Жуженето в питата дълго не преставаше. Ембриончо, в очакване на своя триумф, погледна надолу, но каква беше изненадата му, когато видя мравките, две по две, да изнасят корубите на неговите търтеи.
3.
Но търтея си е търтей, а новите технологии му даваха невероятната възможност да се възпроизвежда. Затова наивните хорица т.е. мравчици от царството на мравчената планина, не предполагаха. Те продължаваха да се трудят и стриктно да изпълняват задълженията си. А това не било възпроизводство на храна за населението, а възпроизводство на зла, разрушителна сила. Зачеването на мъника в епруветка му беше дало разни преимущества. До момента ембриона, така ще го нарека, защото в своето развитие беше на ниво ембрион, възприемаше действителността с реалната вместимост на мозъчните клетки. Това му причиняваше много тревоги и страх, но след узнаване за откритието за възпроизводство, той навлизаше в други дълбини на обкръжение. Великата сила на движение му беше дала своите способности. Летящите птици вече не му правеха впечатление и особено техните припевки. Той се беше вглъбил в своите размисли и беше напуснал стъкления си дом. Отделянето от света за него беше едно височайшо изживяване и смяташе това за най- висше благо. Той, между другото, не можеше реално да преценява ситуацията, в която се намираше, но живееше така, както вярваше, че съдбата му е определила. Епруветката вече не му служеше за защита, а само за камуфлаж пред останалите нисши, а за него всички останали бяха нисши. Армията от реанимираните търтеи вече проявяваха признаци на живот. Това даде право на мъника да заповяда отстраняването на ненужната твар от учени, които го бяха успокоили със своето откритие. Старците, както ги наричаше, бяха изхвърлени на бунището зад вселената, с което се откри пътя за нашествие по всички флангове на мравчените възвишения. Но мравките през този отрязък от време, докато стъкларко умуваше, също не бяха стояли. Те се бяха въоръжили с необходимите доспехи така, както ги беше посъветвал техния старейшина, защото вярваха в преданията на дедите си. 


image


Тагове:   икономика 020,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1016103
Постинги: 1385
Коментари: 1106
Гласове: 8387
Спечели и ти от своя блог!
Архив