Постинг
29.03.2011 16:44 -
егати сензориката
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2011 16:46
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 29.03.2011 16:46
Който може -го може... Още не изрекъл призива за компира, моята вътрешна сензорика, ако мога да я нарека така, стига да не попреча на водещите сензори, ме беше насочила към производството на картофи.Не искам да се конкурирам със сензора на премиера,защото като него няма втори... И цялото производство започна да напредва. Първо видях, че между четирите картофа, които имах в торбичката, един е покарал и задействах. Събрах цялата земя от миналогодишните цветя в един голям съд и с благоговение, защото очаквам голям урожай, направих дупка и поставих покълналия картоф.Но пусто не знаехкое е предница и кое задница. Виж, ако беше татуиран, щях да се ориентирам, но не би... и затова го поставих в легнало положение. Тук надеждата да ме крепи та да се надявам, че ще поникне нагоре, а не наобратно, и че няма да отнеме от енергийния ми запас,
че както сме свикнали да си навираме гагите не където трябва, току виж, с някакви свои сензори, се завъртял на обратно. Та нали така ще ми пропадне реколтата я... и егати сензориката.Цунки с надежда от баба ви Пена/ пенсионерката/ така я,защото има и млада Пена у наше село- понастоящем е у градо...
че както сме свикнали да си навираме гагите не където трябва, току виж, с някакви свои сензори, се завъртял на обратно. Та нали така ще ми пропадне реколтата я... и егати сензориката.Цунки с надежда от баба ви Пена/ пенсионерката/ така я,защото има и млада Пена у наше село- понастоящем е у градо...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
