Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2012 15:45 - изход
Автор: mihala Категория: Поезия   
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 10.02.2012 11:17


сирия- война

 В желаната прегръдка на зората,
притихнала при свежа топлина,
въздишката отронена проплаква,
поела път из степна пустота.

Окопи земни и пробойни ями
застлали са човешки правдини.-
 Картина за изстрадалия странник-
 живот през болка, мрак и свободи.

Земята в свойта плачеща утроба,
прикътала е минички крачка.-
Зора безчувствена в страната броди...
Загробила е пътя и степта...

Огромна язва раните раздира...
Човешка злоба- смърт подир смъртта.
Проплаква кръв невинна- не заспива,
от нея избуява плесента...

И ехото от чувствата неземни
поема своя плач от степ на степ...
И скорпиите стават по-отровни
за мъст вековна в този стар вертеп.

Зачезват дни и чувства неоткрити...

08.02.2012г.

 www.google.bg/search


Тагове:   Сирия,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1660394
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив