Постинг
13.02.2014 10:54 -
последно усилие- първа и втора части
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 376 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2014 13:29
Прочетен: 376 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.02.2014 13:29
Тревожни ли са мислите,които
надеждите превръщат само в спомени
и чувствата, макар и неоткрити,
желания оставят незапомнени.
1.
Пречистен от своята болка, бай Ставри седеше на пейката пред блока. Мисълта,че е сам и че утрото не поемаше своя дял от истината , не го успокояваше. Гледаше с премрежени очи проблясващите отражения по прозорците. Не вярваше,че отново ще полети. Той все още си мечтаеше за летежа от младини. Това му желание оставаше, въпреки, че летенето не му донесе нищо от това, за което беше готов и живота си да даде. Ставри си спомни миговете в пилотската кабина, машинариите, за които като бебета трябваше да ги пригалва и поема в ръцете си. Които го издигаха високо,високо... А сега по далече от тази дървена пейка не можеше да се придвижи. Болките в краката напомняха за отминалата младост. Само мисълта му,понякога, разчовъркваше живителните рани за преминалите щастливи дни... Облаците го поемаха, а слънцето раздираше синевата и прочувствено разпръскваше оранжевия си отблясък...Колко ли срещи и раздели е преживяла тази прекрасна гледка?...Той отиваше и се връщаше, и пак, и пак... Мила винаги го очакаше, а сега седеше и седеше до панеления блок на отминалото щастие. Бай Ставри с последни усилия се подпря на бастуна и се изправи. Но там, където бяха спомените,- останаха на протритата от времето пейка. Децата, от блока, дотичаха и започнаха да се боричкат за топката и едва не го събориха... Такива са времената, си помисли той и направи последно усилие към напъпилата пролет.
2.
Последни дни, прекрасна пролет... Той лежеше, а слънцето огряваше и стопляше завивките. Надеждата в добрия изход му вдъхваше вяра. Колко ли истини са лежали завити в тази бяла стая. Истини за отминали времена, истини за копнежи, истини за желания, истини за... Бай Ставри се облегна на възглавницата, а отблясъка галеше побелелите му коси, все още с останали тук-там кичури на младежко щастие. Санитарката изми след него следите оставени от количката. Малък спомен от претърпяната самолетна злополука.
надеждите превръщат само в спомени
и чувствата, макар и неоткрити,
желания оставят незапомнени.
1.
Пречистен от своята болка, бай Ставри седеше на пейката пред блока. Мисълта,че е сам и че утрото не поемаше своя дял от истината , не го успокояваше. Гледаше с премрежени очи проблясващите отражения по прозорците. Не вярваше,че отново ще полети. Той все още си мечтаеше за летежа от младини. Това му желание оставаше, въпреки, че летенето не му донесе нищо от това, за което беше готов и живота си да даде. Ставри си спомни миговете в пилотската кабина, машинариите, за които като бебета трябваше да ги пригалва и поема в ръцете си. Които го издигаха високо,високо... А сега по далече от тази дървена пейка не можеше да се придвижи. Болките в краката напомняха за отминалата младост. Само мисълта му,понякога, разчовъркваше живителните рани за преминалите щастливи дни... Облаците го поемаха, а слънцето раздираше синевата и прочувствено разпръскваше оранжевия си отблясък...Колко ли срещи и раздели е преживяла тази прекрасна гледка?...Той отиваше и се връщаше, и пак, и пак... Мила винаги го очакаше, а сега седеше и седеше до панеления блок на отминалото щастие. Бай Ставри с последни усилия се подпря на бастуна и се изправи. Но там, където бяха спомените,- останаха на протритата от времето пейка. Децата, от блока, дотичаха и започнаха да се боричкат за топката и едва не го събориха... Такива са времената, си помисли той и направи последно усилие към напъпилата пролет.
2.
Последни дни, прекрасна пролет... Той лежеше, а слънцето огряваше и стопляше завивките. Надеждата в добрия изход му вдъхваше вяра. Колко ли истини са лежали завити в тази бяла стая. Истини за отминали времена, истини за копнежи, истини за желания, истини за... Бай Ставри се облегна на възглавницата, а отблясъка галеше побелелите му коси, все още с останали тук-там кичури на младежко щастие. Санитарката изми след него следите оставени от количката. Малък спомен от претърпяната самолетна злополука.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
