Постинг
21.06.2014 14:12 -
ПОЛЕТ НАД ГРАДА
Пред погледа ми...Ах, пред погледа ми... Това поглед ли е?!?... Заслепен от своята гордост той поглеждаше в отсрещните прозорци на извисяващия се небостъргач. Из коридорите му се разхождаха добре облечени камериерки със своите чисти, малки престилчици, а по-навътре...
Така си мислеше новия икономически директор на най-голямата корпорация в града.Той с голяма устойчивост се беше домогвал до този пост и най-накрая се сподоби с коженото кресло. От мазната му усмивка се провлачваше тънка струя неосвободен стомашен сок.Язвата му го издаваше, но усмивката беше неотлъчно на поостарялото от болестта лице.Той беше вече... Какво беше той?...
Тишина и мълчание в мозъка му.Той нямаше вече да мисли.Имаше вече други такива глупаци,какъвто беше и той някога,а сега щеше само да подписва...
Следобедната дрямка вече беше настъпила и горещината ,въпреки поставения климатик, се чувстваше осезателно... Чувствените звуци на китара го отделяха от заобикалящото го ежедневие. Но откъде се взе китара на двайстия етаж? Той спусна по-плътно щорите на прозорците и лека хладина върна кръвта в жилите му,а отвън, в тази непосилна жега,нежните звуци на китара, продължаваха да натрапват своята изисканост.Той подпря с глава бюрото и като акомпанимент, из устата му излязоха звуци на клокочещата му същност...
Мир и тишина завладя цялата земя, а той сред нея,разкрачил гордо снажната си особа,развява крачоли над човешките покриви.Но... това не са покриви ,а човешки същества,забили поглед в голата и празна земя.Те, в нишка човешка, очакваха своя ред, за да получат коричка препечена тор.Той гледаше, но вече не можеше да лети в простора,защото смрадта,която обемаше кръгозора, му замъгляваше погледа.Спря да диша.Само волята за живот го върна в реалността, а нежната мелодия му напомни,че и той е смъртен...
Така си мислеше новия икономически директор на най-голямата корпорация в града.Той с голяма устойчивост се беше домогвал до този пост и най-накрая се сподоби с коженото кресло. От мазната му усмивка се провлачваше тънка струя неосвободен стомашен сок.Язвата му го издаваше, но усмивката беше неотлъчно на поостарялото от болестта лице.Той беше вече... Какво беше той?...
Тишина и мълчание в мозъка му.Той нямаше вече да мисли.Имаше вече други такива глупаци,какъвто беше и той някога,а сега щеше само да подписва...
Следобедната дрямка вече беше настъпила и горещината ,въпреки поставения климатик, се чувстваше осезателно... Чувствените звуци на китара го отделяха от заобикалящото го ежедневие. Но откъде се взе китара на двайстия етаж? Той спусна по-плътно щорите на прозорците и лека хладина върна кръвта в жилите му,а отвън, в тази непосилна жега,нежните звуци на китара, продължаваха да натрапват своята изисканост.Той подпря с глава бюрото и като акомпанимент, из устата му излязоха звуци на клокочещата му същност...
Мир и тишина завладя цялата земя, а той сред нея,разкрачил гордо снажната си особа,развява крачоли над човешките покриви.Но... това не са покриви ,а човешки същества,забили поглед в голата и празна земя.Те, в нишка човешка, очакваха своя ред, за да получат коричка препечена тор.Той гледаше, но вече не можеше да лети в простора,защото смрадта,която обемаше кръгозора, му замъгляваше погледа.Спря да диша.Само волята за живот го върна в реалността, а нежната мелодия му напомни,че и той е смъртен...
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
