Постинг
01.03.2015 22:44 -
НАДЕНИЦА
Да знаеш Минкеей, да знаеш. Ходих на гости и да
знаеш какво ме гощаваха! Ако ти кажа, няма да
повярваш. Наденица ма, наденица. Но не от тая
дето е у магазина, а домашна. Да не повярваш на
ушите си. И аз не повярвах на очите, но като я
опитах... Ох, и сега ми потекоха, как му казваше
наш Петко, а, да,- муцините. То е като да ти
потекат лигите като на Марето, кравата на Ивана.
Боднах, а не смея да започна.Че нали като я захвана
и няма да остане нищо от нея. А съм на гости и
трябва малко по-така... Да не се изложа,че Сийка
комшийката ме прати за сгледа. И приказвам си аз,
а очите ми ще изтекат. Наближава време, навън
притъмнява и края на срещата се вижда, а аз още я
гледам и й се радвам. Отвреме-навреме ,сигурно
съм се усмихвала, защото гледам, че и стопанката
започна да се подсмихва. Рекох си -срам- несрам и
си я сложих в чантата. Няма да я оставя
я. Прибирам се и първото, което направих беше да
приготвя чиния и да я сложа на масата. Пустата му
наденица. Отварям чантата, а там... Ох, какъв срам
Минкее, какъв срам. Как да ти кажа ,сестро.
В бързината съм я увила в тоалетната хартия, вместо
в салфетката. Ех, ами сега? Как да кажа на моя
стопанин. Бях решила да го гощавам тази вечер, а
то - наденица мазило. Само ми омазала
всичко в чантата. Добре е, че сега в магазините вече
няма такива наденици...
1.03.2015г
.gif)
знаеш какво ме гощаваха! Ако ти кажа, няма да
повярваш. Наденица ма, наденица. Но не от тая
дето е у магазина, а домашна. Да не повярваш на
ушите си. И аз не повярвах на очите, но като я
опитах... Ох, и сега ми потекоха, как му казваше
наш Петко, а, да,- муцините. То е като да ти
потекат лигите като на Марето, кравата на Ивана.
Боднах, а не смея да започна.Че нали като я захвана
и няма да остане нищо от нея. А съм на гости и
трябва малко по-така... Да не се изложа,че Сийка
комшийката ме прати за сгледа. И приказвам си аз,
а очите ми ще изтекат. Наближава време, навън
притъмнява и края на срещата се вижда, а аз още я
гледам и й се радвам. Отвреме-навреме ,сигурно
съм се усмихвала, защото гледам, че и стопанката
започна да се подсмихва. Рекох си -срам- несрам и
си я сложих в чантата. Няма да я оставя
я. Прибирам се и първото, което направих беше да
приготвя чиния и да я сложа на масата. Пустата му
наденица. Отварям чантата, а там... Ох, какъв срам
Минкее, какъв срам. Как да ти кажа ,сестро.
В бързината съм я увила в тоалетната хартия, вместо
в салфетката. Ех, ами сега? Как да кажа на моя
стопанин. Бях решила да го гощавам тази вечер, а
то - наденица мазило. Само ми омазала
всичко в чантата. Добре е, че сега в магазините вече
няма такива наденици...
1.03.2015г
.gif)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
