Постинг
30.04.2015 10:32 -
ПРАСЕТО МУ С ПРАСЕ
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2015 10:33
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 30.04.2015 10:33
ПРАСЕТО МУ С ПРАСЕ
В нашия стопански двор имаме не само кокошки, но и петли, и други животинки. Най-любимата ми е Марето. Щом я викна и тя:- Бе-е-е-е- и пристига. Поглежда ме с едни умни,умни очички, че как да не й дам нещо за хапване . Един ден се връщам от пазар... Викам я, по навик, защото винаги ме посреща, но сега не се появи. Притесних се.
- Марее, Маренцеее... - никакъв отговор. Затърсих я. Погледнах и към съседския двор, че те са такива прибрани стопани... Щом нещо влезе в двора им го приватизират. Търся тук, търся там, а тя нашата хубавица влезла при прасето и подава розовата си муцунка да го целуне, а белите й обички се люшкат в знак на екстаз. Представяте ли си любовчийката му с любовчийка... Понеже за нея няма подходящ индивид, решила да сваля прасето. Върти се то , а Марето измеека и все му застава отпред. Нали си е козичка все пред прасето застава. Въртяха се, въртяха се в кочинката , но нямаше що да сторят и си легнаха. А Маренцето с такава нежност го поглеждаше и току мушнеше белата си главичка в хълбока му. Любов, що да се прави. От този ден станаха неразделни. Колкото и да я виках, каквото и да й давах за примамка да яде не и не... Не излизаше от кочината. И те животинки, но знаят как да се обхождат. Така и ние понякога... Гледаш го прасе, с навиците му, но все ни е мило да сме до него. Свинска ни работа или... козя е по-правилно?!?...
В нашия стопански двор имаме не само кокошки, но и петли, и други животинки. Най-любимата ми е Марето. Щом я викна и тя:- Бе-е-е-е- и пристига. Поглежда ме с едни умни,умни очички, че как да не й дам нещо за хапване . Един ден се връщам от пазар... Викам я, по навик, защото винаги ме посреща, но сега не се появи. Притесних се.
- Марее, Маренцеее... - никакъв отговор. Затърсих я. Погледнах и към съседския двор, че те са такива прибрани стопани... Щом нещо влезе в двора им го приватизират. Търся тук, търся там, а тя нашата хубавица влезла при прасето и подава розовата си муцунка да го целуне, а белите й обички се люшкат в знак на екстаз. Представяте ли си любовчийката му с любовчийка... Понеже за нея няма подходящ индивид, решила да сваля прасето. Върти се то , а Марето измеека и все му застава отпред. Нали си е козичка все пред прасето застава. Въртяха се, въртяха се в кочинката , но нямаше що да сторят и си легнаха. А Маренцето с такава нежност го поглеждаше и току мушнеше белата си главичка в хълбока му. Любов, що да се прави. От този ден станаха неразделни. Колкото и да я виках, каквото и да й давах за примамка да яде не и не... Не излизаше от кочината. И те животинки, но знаят как да се обхождат. Така и ние понякога... Гледаш го прасе, с навиците му, но все ни е мило да сме до него. Свинска ни работа или... козя е по-правилно?!?...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
