ЕМИГРАНТ

В покълналите дипли на зората потръпват-
белоснежни лебеди и плуват... -
От невидимия вятър, понесени от мисли неизследвани.

Животът нищи своята позлата всред скрити вопли-
неизплакан странник. И литва някъде,
посред житата, една оставена молитва свята.

Тъга и чувства,
и жалейка плаха разбулва от тъгата част безмерна,- Един забравен,
неизвестен странник, заминал някъде далеч в чужбина.

И пеят отлетелите камбани, претъпкани от своите стремежи. А този странник,
ах, а този странник бленува сам
най-искренни копнежи.
@  20.5.2016 г.        
  * * *

ЕМИГРАНТИ

  Съдбите преплетени  в телени жици.   Тъгуващи истини, търсещи свят.   И мъка човешка  самотно разнищвана от този безумен живот  недопят...   -Къде ли е мама, а татко, а брат ми? Къде ли са моите  мили сестри ?- Останали някъде в дни безвъзвратни, всред димни завеси на мрак и сълзи...   Къде ли сте вие, най-свидни желания,- забравени ,пусти,  в гърмежи и дим.   Животът изплете ни ризница златна и сплете ни дни да не може да спим.   И дни без постеля, без хляб и желания, за нас да е черна  съдба...   На кървави залези откуп печален...

@               
www.youtube.com/watch             

"неизплакан странник... бленува сам най- искрени копнежи!
Стихотворението ми въздейства силно, защото е пропито с искрени авторски чувства!
Поздравления!
Поздрав - Литатру!

[quote=litatru]"неизплакан странник... бленува сам най- искрени копнежи!
Стихотворението ми въздейства силно, защото е пропито с искрени авторски чувства!
Поздравления!
Поздрав - Литатру![/quot
Радвам се,че споделихте мнението си.Трудно се намират смелчаци,които да коментират.Необходимо е ,в някои случаи, да се замисли човек.Благодаря и пак заповядайте.