Постинг
11.01.2017 22:12 -
Изповед
ИЗПОВЕД
Погледни ме в тъжните очи. Виждаш ли се там като разпятие? Тишина и болка в мен струи и не знае накъде да те отпрати.
Чувствата превръщат се във лед и ограждат радостта ми светла. Ти за мен остана си букет от цветя на нивата последна.
Зная, че не мога да те спра, на живота в радостната песен. Весела е живата вода и съдбата в този ден унесен...
Но животът не е светъл лъч, който светлината да разлива. А сърцето плаче в свойта плът иска пак до теб да си заспива,-
И това... - като във нежен сън... @ 11.1.2017 г.
https://www.youtube.com/watch
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
