Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2017 22:56 - Бонбоните
Автор: karmil64 Категория: Забавление   
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.11.2017 04:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      БОНБОНИТЕ

от Кармен Кожухарова

 

Едно дълго, слънчево и горещо, ухаещо на сено лято. Само от време на време лек ветрец подухва от към близката гора. Закътано в полите на балкана се спотайва малкото селце, от където започва и тази история. Уморени от дългия ден децата от селото, изпълнени с всекидневните задължения да помагат на семействата си, всяка привечер се събираха за да играят. Времето изпълнено с весели игри, закачки и състезания, сред природата бързо отминава. Децата от селото, стояха на стобора уморени и весело коментираха поредният изпълнен с емоции ден, загледани в невероятната гледка на залязващото слънце над малкото им селце Костел. Заслушани в шума на буйните, студени води на Костелска река. Толкова спокойно, приятно, време на отмора от дългият отруден пълен с задължения ден. Децата унесено се взираха в далечината на прекрасната гледка на огромната картина, откриваща се пред тях и малкото сгушено в единия край родно село. Да се наблюдава, седнали удобно , наслаждаващи се на прекрасното време да са все още там и заедно.

Митко беше най-големият, приятен с топли очи и лунички по нослето и чаровна усмивка. Умееше да води децата в игри и забавления, да разсмива и наставлява, беше като магнит за тях. Всички го обожаваха, всеки ден измисля все по-нови и интересни приключения. Всеотдаен към всички, бърз да помогне и с всичко се справяше, не го мързеше. Всички го харесваха, а Криси и Алекс му бяха най – верните приятели, никога не се отделяха от него. Все се състезаваха, кой от тях ще е пръв. Криси не се даваше, малка хитруша беше. Светлата с червени отблясъци главица, вързана на опашка, имаше амбиция да може всичко и да не остане по-назад от момчетата. Алекс беше по- малък с чуплива коса и сини очи също много пъргав, но и палав, неотлъчно следващ приятелите си. Стараеше се във всичко да им подражава но не винаги му се отдаваше. Тримата, около дванадесет годишни, бяха останали сами, другите деца си бяха тръгнали. Погледите им се рееха замечтано, казваха си по някоя закачлива дума и се смееха, сякаш времето за тях беше спряло. Верните приятели не бързаха да се разделят, наслаждаваха се на краткото време което им оставаше да са заедно. Много скоро всеки трябваше да поеме по своя си път. Семействата на някой от децата имаха планове да продават каквото им остана след тежката зима и големите загуби и да си търсят късмета в големите градове.

Когато изведнъж нещо тихо прелетя покрай тях като невидим изтребител. Дори не му обърнаха внимание в момента. С огромна сила и скорост тихо падна недалеч от тях върху покрива на стара стопанска постройка. Изведнъж се сепнаха от силата на нейното срутване. Последван от силен тътен, хвърчащи отломки и голям черен облак дим. Облакът бавно растеше пред очите им като балон, след като порасна неимоверно, бавно започна да се разсейва, докато изчезна напълно. Смаяни от гледката, децата се уплашиха. След малко всичко притихна, само миризмата от мръсен и прашен въздух остана, чуваше се някъде отдалеч шума от уплашени хора притекли се да потушат малък пожара и спасят каквото могат животни и имущество. Децата удивени наблюдаваха, изведнъж Алекс се сепнаха:

-Отивам да помогна на нашите. - каза той и бързо се отправи към хората потушаващи пожара, изненадан и притеснен от случващото се. 

 

Тридесет години по- късно.

 

-Добро утро, шефът те търси - това чу Митко Тръшлиев, които току що пристигна на работа и затвори вратата след себе си. Колегата, съобщил новината, мина покрай него забързан. Тръшлиев набързо се приготви, остави чантата и връхната си дреха и се насочи към вратата на началството.

- Ела, искам да обсъдим нещо- каза шефът, мъж по-млад от него, скоро беше поел овакантения пост на пенсионираният му колега, определено беше човек с връзки. Седнал в кожения стол и пиеше кафето си. А на бюрото пред него стоеше лаптопа и телефонът - Ти не беше ли от Костел- продължи той.

- Да от там съм, от дете съм излязъл и до сега не съм се връщал ... - за миг преминаха мисли се за нещо отдавна отминало.

- Трябва ми някой местен, да изпратя там. Имам важна и много отговорна работа, и мисля че ти си точния човек.- Втренчено погледна към него шефът.-Нещо се случва там от известно време. Парите които спечелиха по европейските програми през последните години, не могат да покрият направените разходи там. Явно до сега, всички преди мен, са се заблуждавали. Знам, много известен стана техния кмет Атанас Кръстанов, аз лично преди време работих по случая. От колко години вече, все той печели кметските избори и нашите кметове взеха същите пари по програмите, проверихме ги, но разликата в направеното е огромна. Отне не доста време за да се усетим. При всичките тези проверки, които им изпратихме по-късно, от министерствата, от данъчно, от митниците, от Агенцията по храните, санитарения контрол, от пожарната, от инспекция по труда, от здравните.....имаме и засилено полицейско присъствие там. Резултати до момента няма, кристално чисти се оказаха във всяко направление. Не знаем от къде им идват тези средства, с каква дейност са спечелени, но голяма работа е свършена там. Няма безработица, стандарта е друг. От много високо място искат дискретно разследване, официалното не даде резултат, а и вече ни наблюдават много сериозно от чужбина. Медиите гръмнаха, не си ли чул, какви са тези бонбони, само за тях се говорят и тях проучи. Искам много обстойно да разследваш, за какво се получават тези големи транзакции на средства : наркотици ли е, контрабандни стоки ли са или трафик на хора, какво точно е? Какви са тези хора, пристигат от цял свят, какво има там, не е само евтина храна?... Тогава се сетих за теб, ще разследваш неофициално, без да се набиваш на очи, тамошен си, разбери какво става. Надушвам нещо и знам, че моите инстинкти никога не ме лъжат. Ще изпращаш всеки ден доклад и ние първи трябва да узнаем какво точно се случва там и законно ли е ... както казват всички.

 

Колко прекрасни спомени от детството нахлуха в главата му. Семейството му отдавна се беше преместило в столицата, освен спомени, нищо друго не го свързваше сега с родния край. Толкова много се беше променил живота му, няма го вече онова щастливо и безгрижно момче. Трябваше да завърши висшето си образование и много да работи за да стигне до тук, инспектор в полицията. Толкова безсънни нощи в учене и работа, чувстваше се остарял, беше останал при възрастните си родители, уморен от грижи и нищо не го радваше в сивотата на дългия работен ден.

Самолетът се приземи и трябваше да се върне към реалността. „Да се завърне след толкова години,...“ трепна нещо отвътре, необяснима радост -“независимо че всичко e така променено. През цялото това време, чуваше по новините, че има много промени, за обединението на няколко близки града в голям град. За модерното международно летище, влакове и железопътните линии, за метрото минаващо под балкана. За безпроблемното и бързо свързване на всеки квартал от града с градовете и на север. За модерните ски курорти, за луксозните хотели, за университета и колежите, за модерните библиотеки и т.н. Познаваше кмета от детските години, но този сегашния трябва да е някой негов внук или роднина, млад човек със същото името. Защото и сина кмета от детството си го помнеше, адаш му беше. Дори не се беше замислил да разучи за промените, да потърси, да разпита, да се заинтересува... Беше затворена страница за него и не искаше отново да се връща към старите неща. Спомена от детските години му носеше само болка, толкова много му липсваше, отново да се потопи в прекрасната атмосфера на живота в родното село. Да се отърка някак по уличките и местата където е бил и е запазил онзи аромат на душевно спокойствие, мир и радост изпълвали цялото му същество през онова забравено време, та дано пак да улови прекрасния миг в живота си и огънят на радостта да пламне с нова сила...

От грижата по забързаното, напрегнато, проблемно ежедневие нямаше време, до си спомни, а какво остава за връщане до този момент, когато му дадоха случая и не успя да откаже.

 

Толкова много нови и модерни сгради с магазини, селищата се бяха превърнали в голям прекрасен град“- помисли се той. „Това не е неговото малко селце, както го помни. Почувства се сякаш е в чужбина в онези красиви градове с лъскави витрини с водопади от блясък и хора, много хора, всякакви народности. Толкова много учебни заведения и лъскавия университет с библиотеката в центъра веднага се забелязваха. Не беше виждал толкова много автомобили със слънчеви батерии. Явно цялостната икономика в града се захранва с енергийно ефективни технологии, черпещи от потенциала на природните ресурси. Навсякъде се виждаха слънчевите панели а в далечината се мяркаха и вятърни турбини. Не са се скъпили да въведат най-модерните, опазващи природата технологии и всичко е в служба на обикновения човек!!! “

Замисли се -“Къде съм, от кога са тези промени, това не е реалността, която познавам!“

Потърси хотела в които си беше резервирал стая. „Този град не го познава“ отново се замисли- „и от къде се взеха толкова много: забързани, млади, красиви, непознати хора по улицата.“... Влезе в кафенето към хотела. И тъкмо да потърси маса, погледът му се прикова към един жест на ръка отметнал светъл кичур коса с червен отенък по нея. Беше седнала пред чаша с кафе, облечена в светло бежов костюм, обляна от светлината на утринното слънце... Времето изведнъж спря, картина от топли, нежни, пастелни тонове, изваяна от велик художник, блесна в съзнанието му. „Прекрасна !... Дали е тя?“- сепна се той. Топла вълна го заля от вътре. Загледа се замислено и съсредоточено в нея ..., не можеше да повярва на късмета си. Тази решителна и сериозна жена на средна възраст му напомни за малката упорита русокоса красавица вързана на опашка, с закачлива усмивка и състезателен дух. Независимо че изминалите годините я бяха променила до неузнаваемост, имаше нещо познато и той го улови... Красива и без грим, отговорна към заниманието си, замислено вглъбена с изискана изтънченост, нервно работеше нещо по телефона си и не усети приближаването му.

С неуверена и предпазлива стъпка, той внимателно се приближи към нея.

-Госпожа Кристина Павлова, предполагам!- попита той с нежен, плътен, галещ ухото глас. В първия момент тя се учуди и изненада, загледа се в него, не успя да го познае. Едрият непознат на средна възраст мъж, които и знае името. Облечен не претенциозно в дънки, риза и кожено яке, сериозен и любезен, само очите се усмихваха някак топло, нежно и познато... Напомняха и за отдавна забравени времена... Отминаха няколко минути в съсредоточено изучаване... Изненадата и учудването преминаха и на лицето и` грейна прекрасна усмивка. Тя беше във възторг...

- О, Митко! Как ме позна? Колко много си се променил, едва те познах. От колко време си тук, какво правиш? Колко се радвам да те видя! Напълно ти загубих следите- развълнува се тя и стана да го прегърне.

- О, Криси, това наистина си ти? Бях започнал да се съмнявам...-нежно я гушна и той. -И аз се радвам да те видя! Не съм и предполагал, че след толкова години, отново ще се видим и то точно тук... А и не мога да не забележа най-красивата дама тук, нали?-усмихна се нежно той, студенината в обичайното му изражение отстъпи място и прилив на радост го заля от тази ненадейна среща.

- И не съм госпожа, все още съм госпожица. Чакай да те огледам, толкова години минаха от тогава... Наистина светът е малък! – радостта преливаше в нея. - Много си се променил, но очите, усмивката в очите те издаде. Колко си висок и възмъжал и толкова сериозен, аха и коремче си пуснал - оглеждаше го критично тя.

- Животът много ни се промени - съгласи се той с нея - не сме онези безгрижните... - не успя да се защити.

Дългите часове могат да минат за нула време, когато сме с точните хора. „Бездна призовава бездна“ - точната формулировка описана в книга забравила времето си, какво има в нас самите: изтъкани сме от безкрайна бездна от чувства, емоции, знания, умения и навици натрупани през годините на неуморни битки, отново и отново да се доказваме. От мечти, спомени и надежди за по-добри времена и безкрайна палитра от взаимоотношения.

Всеки бърза да разказва как се е устроил, как живее, работи и какво е преживял през всичките тези години. Да и тя рано се е изнесла с родителите си от селцето. От изпълнението на големите си амбиции и мечти, а и грижата по болните си родители, не останало време за личен живот. Заменила временно редакторското си място в столичен вестник, с това на разследващ репортер. За да дойде и също като него да проучи настъпилите промени тук. Интересът на медиите се е оказвал твърде голям.

Изненадата беше наистина голяма. Отново заедно тук и дори мисията е еднаква, какво ли може още да преживее човек. А радостта, че пак са заедно беше невероятна, сякаш нищо не се беше променило, като че ли вчера беше, когато играеха и се смееха на закачките с другите деца и ето днес времето от детските години отново продължава. Другото време на раздялата, на възмъжаване и израстване, цял един живот беше изчезнал за секунди. След кафенето ресторанта, времето да са още малко заедно им носеше наслада от спомените изникнали един по един в главите им.

И както когато играеха имаха стратегия, така и сега започнаха да кроят планове, от къде да започнат проучването си, неусетно се завърнаха към настоящия момент и реалността пред която стояха.„Имаше много неизвестни, къде ли са хората които едно време познаваха? Къде са Алекс и другите деца от тяхното детство? И как е възможно чак толкова много всичко да се промени? А да и тези бонбони, защо постоянно им ги предлагаха? Гореща вода с бонбон за кафе или само кафе? Пържола с гарнитура ли да бъде или бонбон с вкус на пържола с гарнитура? Парфе със сметана или бонбон с вкус на парфе със сметана?“ В менюто към всяко ястие имаше допълнение за бонбон с този вкус, само цената за тях беше доста по-ниска. Да и накрая допълваха“ Ние сме от малкото заведения, които предлагат още от обикновената и вредна храна. Тя с нищо не може да се сравни с бонбоните, както с голямото разнообразието на вкусове, така и с полезните витамини и минерали в тях, от които не само си сит, пълен с енергия, но и не се пълнее.“- а в заключение -„Вече всички заведения в града предлагат само бонбони.“

Наистина не беше същото, огромна промяна има между живота тук и света отвън, сякаш не са от този свят, какво им става на тези хора. Едва сега се загледаха в рекламите навън, навсякъде само тези бонбони рекламираха. На огромни билбордове на различни езици, постоянно се сменяха реклами показващи ;„Колко невероятни на вкус и полезни са бонбоните "" и списъкът им беше дълъг...

Късно вечерта, след дълга освежаваща разходка се разделиха щастливи и уморени. Решиха всеки сам да си направи разследването, защото установиха че методите им бяха твърде различни. Отново състезателния дух от детството ги беше обхванал, кой първи ще разгадае мистерията. Споразумяха се, ако някои открие нещо любопитно да сподели с другият и всеки се прибра с надеждата за успешен утрешен ден.

 

Утрото дойде с въпроса“ кафе или гореща вода с бонбон за кафе, поничка или бонбон с вкус на поничка“. Инспектора се замисли - „Как е възможно? Това били последните заведения, които предлагат такъв избор. При другите, цялото заведение и магазините предлагат само бонбони, различни на вид, вкус и преназначение, огромно разнообразие и полезни за здравето при това“.

И реклами, реклами, постоянно тези бонбони, накъдето и да се обърнеш само тях гледаш. Няма нещо което да ти се прияде и да няма бонбон с този вкус, дори по-вкусен и насища, друго просто не ти трябва, а цената е нищожна. „Еха, невиждано изобилие на вкусове, как може едно малко бонбонче да замести една огромна пица, или пържола с пържени картофи, а друг бонбон потопен в чаша вода да замести напълно прекрасно отлежало вино или вкусна бира, да не говорим за бонбоните с вкус на шоколадови и сметанови лакомства. Това вече е прекалено.“ - мислеше си господин Тръшлиев и излезе навън да се освежи на чистият въздух, тези реклами нещо го задушаваха. Не беше свикнал, не ги разбираше. С бърза крачка сякаш искаше да избяга от тази пропаганда на нещо ненормално. „Само на него ли му правеше впечатление, че всички в този град не спираха да го превъзнасят г-н Бонбонът. Предлагат го навсякъде, не само в магазините, но и в заведенията, ресторанти , кафенета, барове и т.н. Като че всички са полудяли, искат да изместят храната и напитките. Бонбони, бонбони, само бонбони предлагат с вкусове, които дори не си подозирал че има “- толкова много въпроси се въртяха в главата му- „ и защо не може да види нито един от хората които е познавал, къде ли са, не знаеше от къде да тръгне с разследването и тази глава, точно сега ли трябваше да го заболи“.

- Продавате ли лекарства? - попита в един магазин, отговорен служител, защото никъде не се виждаше аптека. Показаха му рафт с по единично луксозно опаковани бонбони, които по нищо не се различаваше от другите рафтове пълни с всякакви на вид и цвят опаковки с снимки и информация на съдържанието им. Единствено цената тук беше различна. Камерите в магазина също бяха насочени към рафта. Следователят се приближи да ги разгледа. Определено тези бонбони имаха прикрепено устройство против крадене.

- Кои е за главоболие и каква е цената?- болката се беше изписала на лицето му.

Служителят се усмихна и каза:

- Всичките са и за главоболие, но и за всичко, а цената – 5000 лв. на брой, пише го.

Инспектора се отдръпна, не можеше да повярва, че едно малко бонбонче може да има толкова висока цена, замисли се:

- Сигурен ли сте, че може да ми помогне?

- Да на вас изглежда ви е за първи път да пазарувате от нас и определено имате късмет, съвсем от скоро въведоха безплатни мостри и за големите, до сега имаше само за децата. Политиката на производителя е да се уверите в качеството. Само да проверя дали са останали, изчакайте моля. - усмихна се той и отиде да провери.

- Заповядайте!-подаде му опакован бонбон с надпис „Мостра“ не след дълго.

Набързо благодари и излезе от магазина с бонбона в уста. „Вкусът му беше приятен,“ -замисли се- „бонбон, като бонбон, имаше вкус на шоколад с лешник, но цената не беше обикновена.“- изведнъж- „Уаууу..... болката в главата за миг утихна, да наистина вече я няма, почувства се бодър и напълно здрав, дори болките в ставите, които понякога се обаждаха и те изчезнаха, дори ....чакай малко"", замисли се той, „зрението ми нещо се промени, вече няма да ми трябват очилата за четене“, загледа се и в ситния надпис и го прочети, без проблем. После нещо привлечи погледа му в стъклото успя да се погледне, стъписа се от изненада. Отпуснатото коремче и бръчките по челото бяха изчезнали, поне десет години подмладен и хубав изглеждаше в страхотна форма „Еха..., ето защо всички му се видяха млади и хубави, от тези бонбони е било. А как ли действат на децата?“- защото в града не беше видял нито едно дете. Замисли се, изведнъж отношението му към тях бонбоните се промени, „ето защо са били толкова скъпи. Променят възрастта. А колко време ще трае действието им?“- запита се той като се любуваше на отражението си. После реши да се върне и да попита кой е производителят.

- Не се притеснявайте, действието му скоро няма да отмине на всички така действа, към трийсет годишни ставаме всички. Независимо каква е била възрастта преди това, тази е вече вашата възраст. Ако нещо ви заболи или се почувствате остарял, няма да е скоро, пак заповядайте. Но не забравяйте няма да е вече безплатно. Всички бонбони са местно производство от „Новия завод“ , нищо че вече не е нов, остана му името, той се вижда когато влизате в градът - беше отговорът.

- Трябва да доведа и моите родители, спешно се нуждаят от тези бонбони - каза с усмивка инспекторът. След което благодари и излезе от магазина, взе едно такси и бързо се отправи към „Новия завод“ за да поогледа. После щеше да търси някои познат от едно време. Отново пътува и този дълъг път само в едната посока час и половина, наистина се е разраснал града, добре че има отпуснати служебни средства, доста скъпо ще излезе на отдела тази командировка, а ако трябваше да му плащат медикаментите, замисли се той и се усмихна. Когато слезе на паркинга към завода, се изненада от размерите на административните сгради и големите халета към тях. Така също и поддържаните със зеленина градинки отпред. Не му убегна от погледа и големите ТИР-ове, които влизаха и излизаха през пропусквателния вход и всякаква техника която се чуваше и виждаше да се движи вътре. Имаше и много камери разположени да следят всеки участък от вътре и отвън. Всичко се охраняваше от въоръжени лица и „пиле не можеше да припари“ както се казва, „явно много секретна и скъпа работа се извършваше тук“- отново много въпроси се въртяха в главата на инспектора- „Защо нямаше по-подробна информация за завода? Не знае по какъв начин се правиха тези бонбони, те наистина хванаха вниманието и интересът му. От какви продукти се произвеждат, ако е нечие изобретение, нали нечие име на учен щеше да блесне във научните среди, нищо, пълно информационно затъмнение. Въпросите се трупаха, въпроси на които все още нямаше отговори.

Пред официалния вход на една от административните сгради имаше раздвижване. Инспекторът забеляза и дискретно се приближи за да разбере, персонала се суетеше. Фирмата наета за украсата и подготовката на фоаето, привърши работата си и се готвеше да да потеглят. След някой час пристигнаха журналистите и се приготвиха да отразят събитие. Имаха камери, фотоапарати и високоговорители. Тогава инспекторът разбра за пресконференцията, което трябваше да се проведе. Не след дълго пред входа спряха лимузини, бодигардовете слязоха от едната и заобиколиха другата кола, от нея излезе млад мъж и жена, красива двойка, облечени с красиви тоалети, усмихнати и хванати под ръка те приближиха входа, двама души с бели престилки ги приветстваха като ги поканиха на почетните им места. След като представиха управителя на фирмата, му дадоха думата. Г-н Спасов надълго говори за постигнати високи резултати във фирмата, за големи облекчения на работещите там, като труд и материални придобивки, предоставени новопостроени модерни жилища и служебни коли за всички служители на фирмата. И с какво са допринесли за бъдещото развитие на града, мощностите които са готови да финансират за нови свръх модерни технологии в здравеопазване и транспорт. За великолепния екип от учени които се е включил в новите разработки, като даде думата и на хората с бели престилки да споделят. Инспектора имаше време и възможност да разгледа както г-н Спасов така и младата жена до него. Много се изненада когато изведнъж пръстите на момичето нервно завъртяха кичур коса, загледа се наистина е Криси. В подмладен вариант явно е вкусила и тя от лечебните бонбони, голяма красавица е станала и толкова е бърза в разследването, достигнала е до важните клечки. И тя го забеляза, когато беше отговорено на всички въпроси на журналистите и пресконференцията беше към своя край, тя каза нещо на събеседника си и погледите на двамата се отправиха към него. Тогава младият мъж се усмихна и се запъти да го поздрави, хората пред него тутакси се отдръпнаха и му направиха път. Тръшлиев се вгледа в младия човек, но не успя да го познае, само чу гласа на Криси :

-Това е Алекс, Алекс Спасов не го ли позна!

-Това, ти ли си, Алекс!- изненада се инспекторът, здрависването премина в прегръдка.

 

След което всички присъстващи бяха поканени в ресторанта към фирмата. Поднесоха огромни бонбониери с хиляди бонбони в тях. Толкова вкусни бонбони и какво голямо разнообразие, направо „Ахнаха“. Всеки един беше истинско произведение на изкуството, съвършени и на вкус и на вид, бяха предупредени само да вкусват по малко, защото след това няма да имат място за следващото „блюдо“. Наистина беше невероятно, опитаха ястия и напитки от цял свят. Нямаше по-прекрасен обяд, пълен с деликатеси и отбрани храни и напитките, дори си оставиха по-малко от всички. Невероятно разнообразие на вкусове добре наготвени месни и безмесни ястия, всякакви салати и гарнитури, сладоледи, торти и плодове от цял свят. Храни които нито готвачи могат да създадат, и плодове, много плодове някой от които и в природата не е имало. Всички се наситиха на изобилието на вкусните храни и напитки на фона на нежна музика.

Гостите се разотиваха, когато тримата стари приятели се усамотиха в кабинета на управителя. Алекс почерпи приятелите си с още по един бонбон в специална лъскава опаковка, за които им каза :

- А тези бонбони се ги оставете за по-късно, от тях скоро няма да огладнеете – и наистина успя да хване вниманието им.

Разказвачите и темите на разговор бързо се сменяха. Всеки иска да сподели радостта си от тази неочаквана среща. Емоционалните спомени от миналото бяха в разгара си. И тримата бяха много развълнувани да се видят отново и всеки да разкаже какво е преживял и какво е постигнал в живота си. При управителя имаше най-голяма видима промяна, но най- малко разказа той за себе си, само че скоро след като те са заминали му е било много мъчно за тях, завършил образованието си в скоро построените учебни заведения, а след това се е включил в семейния бизнес и от тогава само работа, работа.

- Бих се радвал отново да сме заедно и никога да не се разделяме, както едно време, а тук има работа за всички и добре е платена - допълни накрая, своя разказ той.

След което той ги разведи из производствените комплекси, пакетирането и разпределянето на различните вкусове бонбони. Два отделни процеса и една огромна поточна линия в стерилни помещения, управлявана от екип от специалисти чрез компютъра от контролната зала. А отделните помощни звена, които доставят първичния материал, специална амбалажна хартия, доставяна от чужбина и накрая опаковане, вакумиране и товарене на готовата продукция. Показа им на виртуална карта на света, колко много магазини и заведения, в градове по целия свят, зареждат със стоката си. Показа административния отдел, разведе ги из луксозните офиси, оборудвани със скъпа техника. Забелязаха че навсякъде виждаха познати лица, които независимо от изминалите години, не се бяха променили и бяха щастливи, че отново могат да се видят и неотменните въпроси „Как са баща ти и майка ти“ и неизменните отговори „Добре са, благодаря, а ние ви търсихме, ето къде сте били“. Изненадата и емоциите постоянно растяха.

Разведе ги и из различните лаборатории за анализ на продуктите, където се проверяват, окачествяват и анализират бонбоните. Тук се осигуряват строг контрол над лечебните и отделят тези които са иновативни и с различни приложения.

- Правят научните изследвания и тествания на новите още не излезли в продажба разработки на мостри на бонбони - разказа им до какви нечувани възможности за човечеството са достигнали „пътуване в пространството"" е нашата голяма гордост и много скоро ще преминат всички тестове за пускане в пазарната мрежа. За секунда можеш да отидеш където си поискаш до всяка точна на земното кълбо и когато си поискаш отново да се прибереш, или да си направиш околосветско пътуване, но без самото пътуване, дори имаш капацитет на преносим багаж, това и в най- смелите си мечти не се е случвало, а сега те са горди с допринасянето на тези огромни възможности, които се откриват пред човечеството – с гордост сподели г-н Спасов.

- Но няма ли да се злоупотребява с тези големи възможности и как ще се контролира това, много е опасно особено за разрастващия се тероризъм на световно ниво?-опонира му г-н Тръшлиев.

- Да и върху това сме помисли, за пътуването ще предоставяме часовник с внедрен радар, всеки потребител сам да контролира пренасяния багаж, според зададените му норми. От всичките експерименти на новия ни продукт, достигнахме до неочаквано заключение по някакъв начин продуктът ни прави връзка със съвестта на личността, така че бонбоните не действат в случай на гузна съвест. И аз много бях изненадан от това откритие. Ето защо толкова дълго време се проточиха експериментите, а и не смеем да ги пуснем в търговската мрежа, докато не сме наясно защо понякога отказват да действат. Затова вече сме сигурни че всичко ще е под контрол, драги ми Митко - усмихна се Алекс.

Темите, които разискваха нямаха край, но колкото и да питаха как са постигнали тези резултати, кой е научното светило открило формулата на тези велики открития и от какво по-точно са направени бонбоните. Алекс се усмихваше със загадъчен поглед и казваше „ Ноу хау“.

По-късно със служебната лимузина ги покани на гости за по чашка в луксозния си апартамент с басейн и джакузи, в най-хубавия хотел в центъра на града с прекрасна панорамна гледка към тенис кортовите и парка.

-Виното ти е страхотно! -отбеляза Митко.

-Да това е Мерло, хубава и добре отлежала реколта, на вкус, на аромат и на цвят, наистина е прекрасно! Успях да напълня 10000 бутилки, само с един бонбон от онези иновативните. Водата веднага се промени. Имам също и впечатляваща алкохолна колекция, която предлагам на нашите клиенти, но аз това харесвам. Всяка вечер по една чаша вино ми е напълно достатъчно. Радвам се, че тази вечер ще го споделя с приятели, ако искате нещо друго, заповядайте... - с усмивка той  им посочи мокрият бар и бюфета.

Не след дълго гостите му се наканиха да си тръгват и той им предложи да ги закарат с лимузината му до хотела им.

Когато останаха пак двамата с шофьора на приятеля си, мълчаха, не обелиха нито дума, Митко искаше да и каже: ...„колко много се беше подмладила и разхубавила. Но нещо го глождеше, предложение за нова работа и нов живот получи от верния си приятел от младостта си, направо прекрасно, но как да приеме като съмнението и подозрението остана. Нали за това беше командирован тук за да разследва, а ето оказа се че ще трябва да проверява бизнеса на най-добрият си приятел от детството си. Трябваше му време да помисли. Уж видяха всичко около производството на тези бонбони. Видяха се с много от старите познати дори и срещи плануваха за през уикенда. Запознаха с някой от бележитите учени, които работиха във фирмата, имаха възможността да да се запознаят с някой от техните разработки и проучвателната им дейност около огромните възможности имат бонбоните който произвеждат. И двамата побързаха да си подготвят записките за докладите за пред шефовете си. Но се чувстваше една огромна празнота, независимо че успяха да повдигнат и разгледат под воала на тази тайнственост, най-важният въпрос им убягваше. “От какво се произвеждат тези бонбони? Кой е откривателя на рецепта и как е достигнал до формулата, защо не е информирано обществото за откритието и от какво се правят тези бонбони? Да никои няма да си каже тайната,“-мислено се съгласи г-н Тръшлиев. „А целия последващ механизъм им ни беше показан никой не го оспорва, показаха им и новостите. А за самото естество на този невероятен продукт – нищо! И какво невероятно разнообразие на сфери има. Напълно променя историята на човешкото развитие. Истинско национално, световно богатство и какво съкровище е за своите производители. Това обясняваше всичките настъпили промени в тяхното селце и всички тези хора, огромните финансови трансфери, сега с други очи погледнаха на заобикалящата ги действителност, нямаше нищо нередно, това и щеше да напише в основата на своя доклад и въпреки всичко....“

Сбогуваха се със шофьора и слязоха от лимузината, спряла непосредствено пред хотела им, насочиха се към стайте си. В този момент Криси грациозно се обърна към Митко и каза:

- Мога ли да разчитам на теб - изведнъж започна тя - искам да разбера... това от което са произведени тези бонбони. Не можах нищо да разбера, днес ме заболяха зъбите, невероятна болка и ти видя промяната нали, а от болката и помен няма. Ще трябва да доведа и нашите тук, да пробват тези уникални бонбони. И при теб промяната е голяма, млад и хубав, но усмивката в очите ти, винаги ще я позная. Извадих късмет, видя ли колко бързо намерих Алекс. А какъв красив подарък ми направи, не го исках но той настоя, прекрасен е, тоалета е от модна колекция, много скъп, винаги съм харесвала този стил. Ако знаеш и моята изненада днес, когато го видях много се е променил, толкова изискан, интелигентен и красив е станал, а колко се зарадва като ме видя сутринта. И би искал отново да сме заедно и повече да не се разделяме, да работим заедно..., оценявам го, истински приятел. Но трябва да съм сигурна, че няма нещо нередно или незаконно, или фалшивото, тогава наистина спокойно ще приема предложението му и тук е станало много хубаво и знам че ще съм щастлива да се прибера. Искам да разнищя случая. Ще ми помогнеш ли, искам да събера по подробна информация, да наблюдаваме „Новия завод“, не знам да разпитаме, искам да достигна до истината....Не искам с нашите действия да го обидим по някакъв начин, видя топлия му прием, не се е променил, същия прекрасен приятел е....Видяхме как ги опаковат тези бонбони, и молекулярната им структура видяхме, видяхме и наистина оценихме защо някой от тях са толкова скъпи, сега искам да видя какво внасят за това производство, каква е рецептата, как постигат това чудо в асортимент и възможностите.

Ами чух за някакъв друг бонбон, които коментираха, но не разбрах за какво ще се събират учените, бяха много тайнствени. И всички във фирмата му са много предани, забеляза ли, всякаква информация му носят. Утре ще напуснем хотела, ако си съгласен да ми помогнеш, нека да си мислят че сме си отишли. Братовчед ми Нино, има ремонтна работилница за коли, а и дава под наем автомобили. Живее наблизо в един от кварталите, може да ни каже и нещо повече. Много ще ни е полезен - убеждаваше го тя - а и Каргона не е много далеч от Новия завод, веднага ще му се обадя. - каза импулсивно и някак замислено тя.

-Съгласен съм и аз все още не съм взел решение, но ти си много упорита и не се отказваш лесно, не забравяш ли плануваните срещи за уикенда. Ще трябва да уведомим Алекс, че ще ни трябва известно време за да затворим една страница и заедно с нашите да се подготвим за новото начало. Наистина промяната в теб много ми харесва - довърши той, малко изненадан от коментара и - но отново сме екип и това ме радва- усмихна се накрая той .

-Добре, можем да изчакаме малко за моя план - съгласи се тя - наистина много добре ти си е отразила промяната, изглеждаш чудесно, много се изненадах днес като те видях. Но дали ще научим нещо важно от тези срещи, не знам?

 

Седмица по-късно те не бяха напреднали много, твърде много емоционални разговори проведоха със старите приятели през уикенда. Много информация като това кой как се е устроил, с кого живее или какви деца има и т.н., но тази за фирмата, кога и как е създадено производството, беше доста оскъдна. Оказа се че няколко години след като са напуснали селището, от тогава се произвеждат бонбоните. Цялото семейство било включено в бизнеса, а по-късно почети цялото село. Но нямали право да коментират дори и малкото което знаели, подписали са клетвена декларация, а сега виж само колко е печелившо да работят там. И работното време ги устройва по един месец годишно, така че имат предостатъчно време за всичко което искат да правят. Разбира се разнообразието на асортимента сега е огромно, но в началото е имала само два или три модела, по-малко всичко се е разраствало и разбира се и градът сега вече е толкова голям.

След като се настаниха временно в дома на братовчеда, научиха че почети всяка седмица има огромна доставка на зърно, знаеше защото бяха и негови клиенти, често колите идвали за ремонт при него. Нямаше повече какво научат, набързо взеха една бричка под наем от него и тръгнаха към завода за да поогледат. Застанали на пост, далече от любопитни погледи и камери, въоръжени с бинокъл те заразглеждаха халетата и оградите, следяха до колкото могат всяко движение, чудеха се дали ще видят камионите. Направиха снимки на местността за да се запознаят и ориентиран по добре. Разучаваха възможността да успеят по някакъв начин да погледнат от вътре производствения цикъл, но явно и през този ден нямаше да успеят.

Дните минаваха а запасите от вкусните бонбони бяха на привършване, останаха последните два в специалната лъскава опаковка, дали наистина скоро нямаше да огладнеят се питаха те и побързаха да ги хапнат .

Още се чудеха какво ли има в огромните халета покрити със слънчеви батерии, до които така и не ги разведоха. И как така само зърно внасят, може ли от зърно да се произведе това голямо разнообразие на вкусове и видове. Колкото повече информация получаваха, толкова повече въпросите се увеличаваха.

При огледа на сградите и оградите, отне им още две седмици да направят скица на терена и да съставят план за действие, да направят почасов график на смените от работници и охрана. Те вече се и прибираха в стаята която им беше дал братовчед й единствено за да си вземат душ и да сменят дрехите, наистина нямаха нужда от храна. Вече не огладняха през следващите седмици, застанали на поста си денонощно наблюдаваха. Забелязаха нещо интересно, оградата при ново строящото се хале, намиращо се в най-отдалеченият район, не беше напълно завършена. Поради ремонта там бяха пропуснали и камери да поставят. Въпросът беше кога и до къде можеха проникнат в двора на фирмата без да бъдат забелязани, за да огледат от вътре това което упорито всички криеха. Трябваше да решат кога е подходящото време, и за да избегнат въоръжената охрана, камерите а и работниците на смяна.

Една привечер те се вмъкнаха, набързо успяха да стигнат до най-близкото хале, изчакаха да се отдалечат работниците, които бяха на работа. Те коментираха нещо, но се чуваха само откъслечни думи от разговора им. Успяха да се вмъкнат през входа на затварящата се врата и да надникнат вътре. Беше пълно с пилета, разочароваха се и без да се бавят последваха отдалечаващите се работници, за да видят какво точно правят.

В следващото хале видяха и работно облекло захвърлено в кошове, малко използвано но за каузата бяха готови на всичко, изненада ги чистотата с която се поддържа подът, въздуха, цялото помещение. Отново беше пълно с механизирани клетки и пилетата, много пилета. Навсякъде се движиха ленти, за храна, за вода, за яйца и екстременти. Работниците се отдалечиха за да огледат и проверят дали всичко е в нормите и функционира нормално автоматизирания процес в огромното халето.

Митко и Криси останаха сами в тази част на халето и започнаха да се оглеждат, не бяха очаквали точно пилета да открият. Вече си мислеха че всичко е напразно, целият им труд. Толкова дни и нощи и всички тези планове, съмнения, които крояха от вън, предположенията са били напразни и безпочвенни. По лицата им беше изписано огромно разочарование, та това са най-обикновени пилета. Тогава къде, как, кой и от какво бяха направени бонбоните? Очакваха супермодерни лаборатории, производствени цехове с ленти за всеки отделен вкус на бонбони и какво ли още не...

В този момент забелязаха че не са сами, до тях се мярна и раздвижи човек, като сянка изскочила от нищото, това доста ги стресна, не беше от тези които бяха последвали, този просто си седеше вътре, поздравиха го и побързаха да го заговорят, оказа се комшията на Алекс, дядо Иван въпреки че доста младееше, познаха го. И той ги позна, сети се за тях, заразпитва ги за семействата им, а после им разказа и за себе си. Отдавна вече живеел тук при пилетата, неговата спътница в живота го беше напуснала, отказала да яде от лечебните бонбоните и се споминала.

-Много гнуслива жена беше, не можеше да яде какво да е - сподели той, тогава и двамата му събеседника се спогледаха от недоумение, все още не разбираха за какво става дума. Тогава той им махна да се приближат до лентата с екстременти, взе няколко и им даде да ги погледнат отблизо.

-Тези пилета само изглеждат обикновени, но не са - им каза той. Те се загледаха изумени, като видяха онези вкусни и красиво изработени бонбони, на които до скоро се възхищаваха..., как е възможно..., не можеха да повярват те.

- Какви са тези специални пилета, златни ли са и кой ги е създал такива? Като ги гледаме изглеждат да са напълно обикновени, да не би храната която им се дава да променя техните екстременти..., как се стигна до този революционен продукт? Разкажи ни моля те как бяха създадени тези невероятни бонбони? - продължиха да се чудят те и малко по-внимателно се вгледаха в обитателите на клетките.

-Не, храната им е обикновена, но пилетата не са...-Тогава той им заразказва как преди тридесет години след инцидент в кокошарника, пилетата са се променили, успели са да избягат, инстинктивно усещайки приближаващата опасност и да останат живи, след срутването на покрива и пожара. Или по- точно това което е паднало върху тях преди това и е извършило необратимият процес. Вследствие на което и техните екстременти са се променили като резултат от променената ДНК.

- Аз самия нямам обяснение на феномена, но резултатът е налице, нали виждате какво чудо на чудесата сътвори.

- Но как са се създали толкова различни вкусове и с толкова различни сфери на действие?- въпросите не спират.

-Да, мина известно време, докато усетим, за какво става дума - започна своя разказ дядо Иван - имах възможност да съм наблизо по това време. Нали помниш моята съпруга Мимито, прекрасна беше. Много ми липсва. Умееше да готви, “от нищо, нещо“ правеше. Лесно се готви, когато в ястието има месо, но е изкуство да наготвиш вкусотия без месо. Един ден докато ми приготвяла прословутата си доматената супа. През прозореца на кухнята, които гледа към двора на съседите, забелязала как след кокошките на съседите вървели и птици и животни, струпвали се импулсивно след чуващото се „туп“ в надпревара кой ще е първи и ще вкуси от техните екстременти. Тогава тя много се зачудила и решила да проучи какво става, побързала да уведоми съседите. Двете с Виличка, майката на Алекс, започнали да наблюдават това уникално явление. Те прибрали трите кокошките и петела и зачакали да видят какво точно излиза от тях и не след дълго видели прекрасните бонбони. Майката на Алекс не се е погнусила и ги опитала и точно тогава тя разбрала всъщност за какво става дума. Но Мимито така и не е успяла да преодолее погнусата си, помагала и за да разберат какъв е този феномен, тогава установили, че от всяко пиле има точно определен артикул, само бонбоните от петелът не носили ситост в стомаха, да вкусни били, но от тях, възрастните се чувствали подмладени, а младите пораствали, и успешно лекувало всички болести.

В началото запознати с техните експерименти били само домашните, но с времето кръгът се увеличавал само с верни хора, на които може да се разчита. Тайната грижливо се пазела от външните, знаете цитата “Не давайте нищо свято на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете..."".

Първоначално те обърнали сериозно внимание към яйцата, мътели малките пиленца, с цел да видят дали качествата на родителите ще се предаде и на новото поколение и били увенчани с успех, не само екстрементите бели по-красиви на вид, но имало и изобилие и на вкусове, а когато не са се чувствали добре им давали профилактично и на тях от лечебните, така не са е загубело от голямото разнообразие.

През определен период от време, обаче забелязахме, че всяко пиле има по някое различен от нормалните си екстременти, казват им сега иновативни. А има и пилета чиито екстременти не хранят, имат съвсем други възможности ... не спират да ни изненадват. Да, Божи дар са ! Наистина! И вие се убидихте нали? За тях няма нищо невъзможно! - възкликна развълнувано и продължи малко унесено.

-Ех, ако беше взела онзи бонбон, сега щяхме за вечни времена да сме някъде на другия край на света, или да пътуваме където си поискаме, безгрижни и млади - отнесе се се в мечти той.- Не знае ли, че не мога без нея, вече от пет години я няма, а аз чакам да видя дали няма да дойде и този бонбон с които да си я върна, за това съм тук и тук ще си остана...- довърши своя разказа печален, но и уверен той.

Двамата му събеседника онемяха, точно такъв обрат не очакваха. Трябваше им доста време да се съвземат от шока и изненадата. Само се сбогуваха, благодариха за разказа и тръгнаха да се прибират, обмисляйки новите факти.

- Представям си - започна въодушевено тя, не след дълго - заглавията във вестниците, когато им изпратя статията си, всички ще бъдат шокирани: „Всички прекрасни бонбоните са от животински екстременти“, „Пилешки екстременти на път да изместят храна ни“ или „Хранят хората с екстременти“- звучи направо гнусно. Ето защо са държи всичко това в тайна, защото хората напълно ще ги отхвърлят и погнусят. Не мислиш ли, че всеки човек има право да знае какво точно яде и всеки сам да направи своя избор, какъвто и да е той. - довърши мисълта си тя.

-Да не забравяме, че този висок стандарт на живот и модерни технологии, всичко работи за обикновения човек в този град и е немислимо без бонбоните. Да по принцип е техен дълг да информират обществеността. От това което чухме, се оказва се че в съдържанието на опаковките са вписвали компонентите, установявани само при химичният им анализ. За това са им били необходими и екипът от учени за да формулират какво има като състав и количество на съдържане в тях, това което е записано по етикетите им. От друга страна да ги проверяват, окачествяват и отделят специалните за да експериментират с невероятните им възможности.

Нямаше да има толкова успешен бизнес, ако не бяха пропуснали да уведомят, какъв е произходът им. Определено хората ще са скептични към продуктите им, освен ако не са неизлечимо болни или по-бедни. Но до какви огромни възможности за човечеството са достигнали: да са здрави, умни, млади и красиви „за вечни времена“, както каза дядо Иван направо е уникално, ако натрупаш опит и знания можеш да продължаваш да твориш и пак да си здрав, млад и красив независимо че са отминали първите или вторите 100 години. Открили са вечността за човечеството, това е чудо! Няма да има глад, болести и воини по земята, защото времето им отмина... Ами това пътуване например за миг да си на другия край на света, можеш да отидеш където поискаш по света, да гледаш концерт в Миланската скала, примерно, а вечерта за секунди да си у дома си. И да се отдадеш на това което обичаш да правиш, всеки може да разгърне своя потенциал и заложби във време и пространство, възможностите са неограничени...

Доволен съм че го видяхме това което и на сън не ни е идвало на ум, те вече го имат и ние го видяхме. Наистина се променя цялата човешката история.

Изпратени бяхме тук за да разкрием мистерията на богатството на щастливите хора с една единствена цел да се отнеме източникът на радостта им. И съвестта ми подсказва, че най-важното и единственото в живота ни е да служим на честните, обикновени и трудолюбивите, а не на завистта, злобата и ограбването, независимо под какви маски и манипулации се спотайва. Можем и ние да се присъединим към нашите приятели, които успешно са стигнали до тук. Не само да приемем предложението за работа, но да бъдем и ние част от тези щастливи хора с целите си семейства, не мислиш ли?

Хванати нежно за ръце, двамата вървяха през утъпкания черен път към колата. Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта. Щастливи за огромните възможности, които се откриваха пред тях. Те бяха взели решение, какво ще променят и знаеха какво искат от живота си.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karmil64
Категория: Забавление
Прочетен: 9368
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031