Постинг
26.04.2010 18:49 -
случайни срещи- цикъл
Автор: mihala
Категория: Други
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2010 18:50
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.04.2010 18:50
лукяно
Случайни срещи случайно стават, но това да имаш такава, без да е станала случайно, е самата случайност. Реших и подскочих, та право през вратата на сладкарницата. Е, това е доста голяма случайност, защото "имала е баба парици, но
излетяли като птици" и както влезнах, така се настаних с една паста и спрайт, готова да се насладя на удоволствието. Но изглежда то беше решило друго...- да ми скрои номер недоволно, че съм се появила в сладкарница "Лукяно". Не се
чудете... Тя е тази същата, бивша пенсионерска верига от пасти. Наричам я пенсионерска, защото цените й бяха достъпни за пенсионери, но това може да се каже в минало време, а ние, старите хора, си имаме навици и понякога се връщаме към тях, независимо от това какво ще ни струват. Та
взех си плодова паста и първото, което ме впечатли беше липсата на едно плодче. Опитах да се пошегувам с продавачката, дали някоя хлебарка не се е помолила точно над моята паста, но останах разочарована- не беше.Тогава, поуспокоена от културно проведения обмен на мисли, седнах и
се приготвих за дългоочакваното изпитание. Отхапах, с премрежени в очакване на блаженството, очи и...- пастата ухаеше на лук. Нищо, казах си, може да си представя пресна салата, та нали и тя се купува?!? Понечих да отпия от спрайта- но това премина всякакви граници. В бутилката плуваха
някакви утаечни съсиреци, което й придаваше вид на мастика, но не чак така изящни. Не на шега се уплаших. Нали живота е мил на всеки, независимо от възрастта, но реших да се пошегувам със себеси, защото този ден имах невероятно чувство за хумор.- Имам си салата и мастика, а десерта го оставям за друг път... А вън ухаеше на люляк и пресни
автомобилни изпарения...
И така... до следване т.е. до следващото щастливо
приземяване. Чао!!!
Случайни срещи случайно стават, но това да имаш такава, без да е станала случайно, е самата случайност. Реших и подскочих, та право през вратата на сладкарницата. Е, това е доста голяма случайност, защото "имала е баба парици, но
излетяли като птици" и както влезнах, така се настаних с една паста и спрайт, готова да се насладя на удоволствието. Но изглежда то беше решило друго...- да ми скрои номер недоволно, че съм се появила в сладкарница "Лукяно". Не се
чудете... Тя е тази същата, бивша пенсионерска верига от пасти. Наричам я пенсионерска, защото цените й бяха достъпни за пенсионери, но това може да се каже в минало време, а ние, старите хора, си имаме навици и понякога се връщаме към тях, независимо от това какво ще ни струват. Та
взех си плодова паста и първото, което ме впечатли беше липсата на едно плодче. Опитах да се пошегувам с продавачката, дали някоя хлебарка не се е помолила точно над моята паста, но останах разочарована- не беше.Тогава, поуспокоена от културно проведения обмен на мисли, седнах и
се приготвих за дългоочакваното изпитание. Отхапах, с премрежени в очакване на блаженството, очи и...- пастата ухаеше на лук. Нищо, казах си, може да си представя пресна салата, та нали и тя се купува?!? Понечих да отпия от спрайта- но това премина всякакви граници. В бутилката плуваха
някакви утаечни съсиреци, което й придаваше вид на мастика, но не чак така изящни. Не на шега се уплаших. Нали живота е мил на всеки, независимо от възрастта, но реших да се пошегувам със себеси, защото този ден имах невероятно чувство за хумор.- Имам си салата и мастика, а десерта го оставям за друг път... А вън ухаеше на люляк и пресни
автомобилни изпарения...
И така... до следване т.е. до следващото щастливо
приземяване. Чао!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
