Постинг
01.07.2010 21:02 -
* * *
Изсвирват спирачки,
трамвай се люлее,
политва напред
изпотена тълпа
и всеки държи
да си каже на нея-
на майка си-
клетва, молба и тъга...
Изсвирва отнякъде,
светва зелено,
поема колоната
своя си път
и живи, и мъртви
вървят изнурени-
отляво, отдясно-
такъв е денят.
Кепенци се спускат,
изтракват ключалки,
кутии със поща
изстискват душа,
човешката мъка
пълзи катадневно
към този и онзи-
солена съдба.
Лицата бледнеят,
ръцете се свиват,
във тях има само
едничка пара
и с нея на заран
ще иде да вземе
последния хлебец-
незнайна съдба.
Прииждат кошмари
в потайните нощи,
пречупил е гръб
този черен килим,
а мракът всевластен,
облечен свещено,
притваря клепачи
за чуждата скръб.
Порой от въздишки
в гърдите замират...
трамвай се люлее,
политва напред
изпотена тълпа
и всеки държи
да си каже на нея-
на майка си-
клетва, молба и тъга...
Изсвирва отнякъде,
светва зелено,
поема колоната
своя си път
и живи, и мъртви
вървят изнурени-
отляво, отдясно-
такъв е денят.
Кепенци се спускат,
изтракват ключалки,
кутии със поща
изстискват душа,
човешката мъка
пълзи катадневно
към този и онзи-
солена съдба.
Лицата бледнеят,
ръцете се свиват,
във тях има само
едничка пара
и с нея на заран
ще иде да вземе
последния хлебец-
незнайна съдба.
Прииждат кошмари
в потайните нощи,
пречупил е гръб
този черен килим,
а мракът всевластен,
облечен свещено,
притваря клепачи
за чуждата скръб.
Порой от въздишки
в гърдите замират...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
