Постинг
08.07.2010 13:58 -
странна птица
Автор: mihala
Категория: Други
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2010 20:27
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 08.07.2010 20:27
Много странни птици взеха да се разхождат по нашата улица. Колкото и да обичах биологията, не мога да ги оприлича на никоя. Окраската им една такава- прилича на гарга, но не е гарга. Върви наперено като чапла, но не е чапла. Има пера като на скворец, но не е скворец, а перушината й гладка, гладка, като че ли е ходила на фризьор и са я намазали с гел, както някои естрадни изпълнители. Може и тя да е някой изпълнител, дошъл от чужда планета земя? Интересното е, че високомерното й поведение не прави впечатление на заобикалящите я. Забелязах обаче, че всички те стояха на голямо разстояние от нея. Защо ли?!? Не показваха, че ги е страх от нещо, но се чувстваше, във въздушното пространство, една пустота. И така на фона на тази наперена, високопоставена птица, цареше тишина и спокойствие. Уличните кучета си лежаха без да помръдват, врабчетата кротко си търсеха нещо за похапване, децата цвърчаха в близкото кафене, докато...
Една майка не изквича след тичащ младеж, грабнал чантата й... След което пълна тишина и спокойствие. Спокойствие, което може да се сравни с тишина преди буря. Замряла тишина, когато и прахта по изровената улица не помръдва, че чак ти се приисква да си легнеш в дупката, та появилата се птица, на фона на задрямалата околност, да не те види. Незнам дали вижда, но навярно може да кълве, защото има дълъг, предълъг клюн. И реших по-бързо да се прибера в къщи, защото си припомних филма на Хичкок.
bg.wikiquote.org/wiki/Алфред_Хичкок
ШЕКСПИР- СОНЕТ 15
....
Когато гледам всяка твар зелена
как вехне, не оставяйки следи,
и как и ние - сенки върху сцена-
по заповед на тайните звезди
като растения за кратка слава
към слънцето ствол пускаме висок,
и как след време помен не остава
от буйствата на младия ни сок,
пред толкова нетрайност младостта ти
аз повече от всякога ценя,
предчувствайки как времето ще прати
във черна нощ на чара ти деня.
И в битка с ненаситната му жажда
стихът ми нова младост ти присажда.
....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол