Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2010 16:02 - посветено
Автор: mihala Категория: Други   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
1



 с обич

Мили Боже, ето ме... значи...
Влезнах в храма, защото боли
и сърцето, покрито е с рани,
а душата кърви ли, кърви...

Влезнах в храма да търся закрила,
че то червеи лазят навред
и в гърдите ламя се е свила,
и преприда живота ни блед.

Живинката изтръпва от болка,
а кратунките плачат на плет
и комата изчезва с душата,
а тревата прилича на смет.

И сега ще ти кажа, о,Боже,
погледни от престола си благ,
че така да живеем не може-
всеки беден, а друг е богат.

Погледни и на тези юнаци
и води като млади коне,
да узнаят, че хляба е сладък
щом към Бога протегнат ръце.

И недей да ми казваш,че ази
искам много на тази земя.
Аз ще кажа:- Бог да ни пази
и тогава... ще махна с ръка.

image
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1660444
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив