Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2013 00:07 - талисманче
Автор: mihala Категория: Други   
Прочетен: 740 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 07.04.2013 00:16


Мотко се почувства изтощен от жегата и с последни сили се запъти към първата, появила се насреща, пейка. Освежителната сянка и предоставените му възможности да подвие крак, а и да замижи към слънчевите зайчета, прокрадващи се през листата на надвесилия се дъб, му вдъхнаха увереност и сили. Все още беше средата на лятото, а Мотко предчувстваше наближаващите ледени дни. Наболелите икономически въпроси, не предвещаваха нищо добро, за зубъра Мотко, както го наричаха в гимназията. Сривове и диаграми го бяха обсебили и не му даваха мира.Как ли ще се излезе от тази шантава диаграма, чиито скокове, като че ли бяха шашнали компютрите.Очите на Мотко, свикнали с измененията на борсовите пазари, подскачаха ту наляво, ту надясно. И така, необезпокояван от тишината в парка, не забеляза идващата спътница. Лелката кротко приседна накрая на пейката и запрелиства пенсионерски вестник. Не я интересуваше борсовия пазар, а затърси страницата за опечалените.Облечена в тъмносин гащиризон, останал от съпруга й или от контейнер втора употреба не я притесняваше, а само стичащите се вадички, които заформяха побеляла, от липса на вода, устна. Видя снимката на любимия съпруг и мъка сви изсъхналите й клепачи, а изстисканата сълза пое надолу за да напои сивотата. Тя не помръдваше... Отдалеч фигурата й се допълваше от жужащата мараня. Тя се беше сляла със своята мъка и не пречеше никому. Този навик беше придобила от детските години, когато беше принудена да се свива зад учителките, в очакване на поредния приемен родител. Израстнала по сиропиталища и сега съдбата я беше оставила, отново, сирак.
 След като пое дъх от нагорещения ден, Мотко я забеляза. И нали беше точен, стриктен и изпълнителен, той съгледа, на една гънка, конец. В този момент, позастиналите му мисли имаха нужда от раздвижване и мястото от липсващата дъвка, светкавично, беше заето от направеното топче. Лелката стоеше безмълвна. Само от време на време се почесваше, ту отляво, ту отдясно. Мотко помисли,че това е знак за решаване на проблемите му и се почеса зад ухото. Дъвката вече се беше надула достатъчно и не му даваше възможност да комуникира, но в Мотко просветна... Моментално пое телефона и заложи акции в леката индустрия. Последвалите действия се нанизаха като огърлица... С извисилата се диаграма, той нае лелката за домашна помощница, а добротата започна да се тиражира. С делото си, той шеметно заформяше образ на един бъдещ социален президент, а лелката?... О, тя беше станала за Мотко бабка-талисманче, която,като топче бял конец, намотаваше и размотаваше,- според ситуацията...

         image


Тагове:   мотко,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - Топчето талисман .
10.04.2013 21:00
Дали всеки човек си има такова топче?
цитирай
2. mihala - Това твое предложение може да до...
10.04.2013 23:15
Това твое предложение може да допринесе за
повишаване на жизнения ни стандарт.:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1206461
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8902
Спечели и ти от своя блог!
Архив