Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2013 20:30 - белязан от съдбата
Автор: mihala Категория: Други   
Прочетен: 1672 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 18.04.2013 19:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Георги вървеше. Слънцето, току-що наболо на хоризонта, се прокрадваше между процепите на панелките,- Слънце, на което с желание обичаше да се препича. А сега продължаваше да върви. Стигна края на преораната нива, през която се 
извиваше пътеката за дома. Залиташе и потъваше с единия крак в нея, но вървеше. В този ден на неистово отчаяние, Георги не усещаше себе си. Краката му се движеха машинално, а всичко наоколо дремеше. Беше тихо. Само той чуваше биенето на сърцето. Тази тишина, грозна тишина... Той я познаваше от деня, когато съпругата му почина, но сега, като че ли, тя идваше някъде отвътре, от неговата вътрешна същност. Как стана така, че беше обявен за свършен? Той вървеше без своите спомени. Беше белязан от съдбата. С какво беше заслужил това? Изведнаж изсвирване на спирачка го стресна. Беше съседа. Той го покани в колата, но Георги само му
 кимна и продължи... Той вървеше... Искаше летния бриз да го разведри, но тягостното чувство не го напускаше. Едно съобщение беше преобърнало целия му живот. Той беше неизлечимо болен. Докога? Този въпрос не преставаше да застава пред него. Още колко време му оставаше? Двете дъщери, които бяха единствената му утеха, сега щяха да останат сами. Трябваше, трябваше по скоро да се погрижи за тях, докато можеше да се движи. Георги вървеше, а болката не го напускаше. Болка, не по отминаващия живот, а за малките му дечица. С всеки изминал ден, той се приближаваше към своя край. Края на един земен живот. Господи, Георги промълви в изблик на страдание, вземи цялата ми кръв, но премахни тази огромна болка. И милостивия Бог откликна на вика му. Сърдечната болка и болката, която беше в резултат от лъчетерапията, като отрязани с нож,престанаха. Той се поуспокои, а кървящите рани му се сториха не толкова зловещи. Доби сила и вяра в живота. А утрото, със своите мимолетни забежки по улиците, препускаше към края си. С неимоверни усилия, Георги продължи своето съществуване, успоредно с това в онкологичната болница. Дните се търкаляха. Дни, за които се беше хванал, като удавник за сламка. Трябваше да продължи. Той се беше вкопчил в една битка, за която положителния изход не беше известен. Но Георги продължаваше, а и не беше вече сам. Бог му беше дал доказателство за своето съществуване. Георги беше изцелен. Така реши съдбата, защото двете му деца имаха нужда от родител.  


Тагове:   съдба р,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - Неведоми са пътищата божии.
10.04.2013 20:57
А съдбата ни вероятно е предопределена. Поздрав от мен.
цитирай
2. mihala - Да, Бог каза и стана. Благодаря ти. ...
10.04.2013 22:49
Да,Бог каза и стана.Благодаря ти.Поздрав.
цитирай
3. hristo27 - Разказ с щастлив край. Това е хуб...
11.04.2013 09:23
Разказ с щастлив край. Това е хубаво!
цитирай
4. mihala - Разказ с щастлив край. Това е хуб...
11.04.2013 16:31
hristo27 написа:
Разказ с щастлив край. Това е хубаво!

В случая да,но не винаги в живота е така за жалост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1206483
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8902
Спечели и ти от своя блог!
Архив