Годините са в средата на XVIII век.  Цяла Европа се тресе от национални освободителна борби.

На 3(15) март 1848 г. в Пеща –два дни след събитията във Виена, избухва Унгарската революция. Властта преминава в ръцете на Комитета за Национално Спасение. Ръководена от своя пламенен водител Лайош Кошут, 

Лайош Кошут (1802 - 1894) - най-значителната фигура от унгарската борба за независимост от 1848 - 1849 г. Заема различни чиновнически длъжности. В края на 1832 г. е избран за депутат от опозицията от района на Пожонь (Братислава). За революционна дейност през 1837 г. е осъден на четири години затвор. През 1847 г. изготвя декларация на унгарската опозиция. Събира 42 милиона форинта и 200 000 новобранци за защита на унгарската независимост.

На 14 април 1849 г. по инициатива на Кошут Унгария е отделена от Хабсбургската империя с декларация за независимост. Кошут е избран за временен държавен глава. На 13 август 1848 г настъпва краят на унгарската независимост, прокламирана от Лайош Кошут…..

Унгария прави несполучлив опит да се освободи от подтисничеството на Австрия.Опит на героична борба, борба чийто кървави полета полагат глави най преданите синове  и пламенни патриоти на унгарския народ. Австрийски и руски войски, погасят един порив, едно въжделение за свобода.

   Сред разгрома  на революцията около 6000 унгарски офицери и войници, включително самия Лайош Кошут, намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя.Заедно с маджарите са и техните сподвижници поляците водени от генерал Денбецки..

По решение на турския Ди­ван, взето под натиска на хабсбургската диплома­ция, те са наста­нени в Шумен, един от въ­трешните крепостни гра­дове на Европейска Турция.

Шумла /Шумен/ гордостта на турчина, крепост където никога не е превземан от “мусковеца”.

 Четем в спомените на емигранта  в изгнание-Филип Корн.

“Шумла е разположен на северния склон на Стара планина, на граница между България и Румелия.….…. Улиците на града са наредени по нанадолнище и образуват две дълги редици от стъпаловидно разположени къщи, а помежду им се простира из­пълнена с реки и мостове долина. Двадесет и трите минарета и главната джамия във византийски стил предават на града при­ветлив изглед, а няколко величествени сгради, разположени на заобиколени от градини хълмове, даряват с особено очарование тази чудесна област. Броят на жителите възлиза на 50 000 души, от които 12 000 българи, 5000 арменци и 500 евреи……….

С не по-малко разходи в града са построени и държавни здания в европейски архитекту­рен стил, а именно — арсенал, военна болница, голяма казарма за кавалеристи и пехотинци… На североизток междуселски пътища водят за Русчук, където по българското шосе за десет дена път се стига Константинопол, а на юг пътят води за Варна, към брега на Черно море…’.

Четем в спомените на Габор Егреши “Нашите бойци до капитан надолу бяха разквартирувани в пехотна казарма а ген Бем и Кмети , войници ренегати - в конната казарма .

Повече от останалите трябваше да се настаним в български къщи……”

Емигранките пък смайва­ли с кипелите и фустите си, които били с малакоф.  

къщата в Шумен където е живял Кошут.

Бригаден генерал Халим паша

/Участвам във възстановка "Европеизъм в Шумен" като пашата/

Тукашната рая, отървала се на косъм на три пъти от клане, гледа много да не се хвърля в очи, ходи с приведена гла­ва и се изявява само край домашното огнище и зад дебело обкованата порта. рядко може да се види българин из улиците след залез слънце.

Силно впечатление на шуменеца прави друго за пришелеца: 

-Те,  били   като извънземни - здрави, пъл­ни и хубави хора, много весели, решителни и сме­ли. Носели бели вълнени дрехи, били обути в обу­вки и си служели с джобни часовници. Всичко това толкова се понравило на шуменци

Шуменци се боят до­ри да употребяват забраненото от корана свинско месо. То се продава скришом само в ме­тоха     при     горната черква "Св. Възнесе­ние" и купувачите му го носят вкъщи добре увито и с хиляди страхове. Рече ли селянин да си до­кара заклано и опърлено прасе в града, скрива го под дървата в каруцата и иска баснословно висока цена за дървата от всеки турчин купувач - само и само да не се открие затру­паната под тях тайна.

И ето този смачкан и притеснен българин изведнъж вижда други хора-      дръзки, самоувере­ни, които никак не се съ­образяват с турските нра­ви. Волността на унгарците стига дотам, че не държи сметка дори за религиозните чувства на мюсюлманите. Пришъл­ците успяват да наложат публичната продажба на свинско месо при условие да не бъде носено открито по улици и мегдани, ала скоро и то е нарушено. Веднъж от това постра­дал сам най-висшият духо­вен представител в Шу­мен, някой си хаджи Балъкчи. Той се скарал на един маджарин, задето но­си не завита свинска плешка а оня без много да му мисли, му я плеснал в ли­цето. Стари шуменци си спомняли-

“Заживяхме сякаш в друго царство".

На 18 януари пристигна г-жа Кошут и най-младата част от емиграцията, забравяйки собс­твените си беди, устройва се още

Същата вечер на пристигането й импровизирана в нейна чест  серенада.

За приповдигане на празника бяха направени транспарант шестдесетима от щаба на старшите офи­цери се подредиха под прозорците на Кошут със закачени на пръчки цветни от бяла-червена-зелена хартия лампи.Хор от 8-10 човека изпя бавна­та „Красива Родино" и една по-свежа песен, която започваше с „Гори колибата, пука тръстиката"; Тъл­пата три пъти извика „да живее" след благодарствения отговор на Кошут, започнаха тържествено стихотворение присъедини се   маса от 200 души. В красивата тиха нощ това беше трогателно.

Г-жа Кошут изглеждаше отпаднала, посърнала и твърде бле­да; по-късно обаче се убедих, че това е нормалният й цвят.



В Шумен унгарците развили активна културна и обществена  дейност. За пръв път в България били поставени пиеси, опера,  уреждали се рецитали и др. Били отпразнувани различни юбилеи, като годишнината от революцията, детронацията на Хабсбургите и т.н. Стигнало се дори дотам, че някои предприемчиви българи започнали да произвеждат колбаси, бира и др. по маджарски рецепти.

Пак унгарец, Михай Шафрани, моден шивач и любител музи­кант,  създава  тук  през 1850 г. първия български оркестър от 11 младежи. След за­минаването на Шафрани за капелмайстор на воен­ната музика в Одрин дело­то му поема ученикът му Добри Войников.

 

"Оттогава се въведе, тъй да кажа, европейска­та цивилизация в Шумен и оттам се разпръсна и в други градове из Бълга­рия, а може би Добри Вой­ников, преди мой ученик, а тогава съучител, от тази Цивилизация съчини "Криворазбраната циви­лизация", но и той беше намесен тогава в тази Ци­вилизация, както и аз, признава в автобиогра­фията си Сава Доброплодни.

Г-н Арато, Директор на унгарския културен институт - София


Особено крити­чен към подражателството на чуждите нрави, раздруса­ли издъно бита на шумен­ци, е Райко Жинзифов, който през 1862 г. печати съкрушителната сати­рична поема "Европеизъм в Шумен". С всичките му нашенски издънки оба­че новото неумолимо си пробива път и връщане назад няма.


xr100