Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2014 15:14 - ИЗВЪНЗЕМЕН РАЗМИСЪЛ
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове:
1



Зорко Борко Бориславов беше от онези хора, които бяха дошли като гости 
на земята, изтъкани от такава материя, че с цялата си сила на 
изреченото, можеше да се класира към онези, за които важеше максимата- 
"пусто сърце не трае". И въпреки, че сърцето му не траеше,ще се постарая 
да го убедя да махне това, което се нарича сърце. Там, където има такъв 
орган , да го заключи, защото е доказано, че е от чужд произход, според 
новите изследвания за неидентифицираните обекти /мое изследване/. И така 
след дълбокомислени мъдрувания Зорко Борко Бориславов се преименува на 
Зорко Бориславов. Но Зорко си остана Зорко и де що видеше претегляше, 
прошнороваше и класираше към съответните недоносени необмислени 
недомислия. А това трябваше да става тайно. Зорко с последни сили се 
стараеше да угоди на заобикалящите го, за да прикрие своята 
извънземност, независимо, че вече беше без сърце. Но те и не го 
забелязваха. Купищата дини се извисяваха на всеки ъгъл и улица. Колкото 
търговците рекламираха продукцията си, толкова територията на страната 
растеше. Това малко затрудняваше борсовите посредници, които се стараеха 
да я увековечат с документи. Фактурите се хихикаха , подавайки се из 
нечий джоб, но това не пречеше да има родно производство. Така Зорко, 
без да иска,забелязваше книжните знаци, които изчезваха от един джоб, за 
да се настанят самодоволно в началническия. А началници дал бог. И те 
бяха... За тях не мога да кажа с точност какви са, но успяваха да 
задоволят, по един или друг начин, своите необходимости. А Зорко витаеше 
из своето пространство. Но вече без сърце, което в дадения случай можеше 
да му помогне, та да не се терзае за чуждите действия.Но защо ли очите 
му бяха дадени. Той не можеше да не забележи, пък и да чуе това, което 
масово се лансираше по медии- "по делата им ще ги познаете". Този текст 
се поставяше пред и зад дела и не дела, като извисяваше делача в 
собствените му очи. Но Зорко бдеше. Той обсъждаше, анализираше и 
лансираше собствените си идеи и виждания. И в този случай анализа го 
навеждаше на нови мисли: - По чие дело Бог би познал своите?- по делото на Каин или на Авел? - По какъв признак да се обединим срещу злото?- по тези, които Бог е 
нарекъл варосани гробници или по делата на тези, които са съучастници 
във възкресението? - По чие дело на любов да се уподобим?- по тези, които са убивали и 
убиват физически и духовно, или по делото на Мария Магдалена? Така разсъждаваше той във вместилището на новата си личност. И ето,че дойде ден,в който мислеше,че моментът е велик, за да смъкне 
маската на опонентите си.Той се втурна, с всички сили, към крайната цел. Но там го очакваше разочарованието ,с ръце на хълбок.Фактурите 
липсваха,доказателства нямаше, но липсваше и най-важния барометър за 
наивността. Сърцето в своя път на развитие от извънземно се беше 
устремило към други селения.Беше напуснало Зорковото обиталище в 
неизвестна посока.


Тагове:   зорко,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1208567
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8910
Спечели и ти от своя блог!
Архив