Постинг
27.12.2016 19:51 -
Неизречени мисли
НЕИЗРЕЧЕНИ МИСЛИ
Часовникът отмерва последните минути.Чии са ?... Раждат се някъде нови животи, неосъзнати истини,неначенати съдби, неназовани спомени, неизречени надежди... И всичко в една неначената минута живот. А ние вървим през него с огромните кални ботуши по разровените мисли на изтърбушената земя. Какво ли ще остане от тези малки същества, когато осъзнаят, че не е трябвало да се явят пред обърнатите мисли,пред обърканите желания на някои предшественици. И всичко това за какво е? Те ще продължат пътя си по разклона на някаква надежда. Не, надеждата няма да е познато понятие за тях, защото ще бъде заменено с прагматизъм. А този прагматизъм ще разработва ембриони в епруветки, заобиколени от роботи.Това ли е краят на еволюцията или мисълта търси път през лабиринтите на деволюция за да оправдае собствената си безпомощност. Понятието е разбито от собствената ни всезнайковщина. Може ли да развенчаем митът, че всичко знаем и можем, за да прескочим този трап на обърканост? Човек е човек, защото е мислещо създание, а не послушен робот. Това е несъществуващо понятие за някои, вече изработили своите три шестици /сатана,антихрист, душевност/. Всички ли са някои или скрити в своя покой се разминават с необходимостта от съществуване? Докога ли и кога ще отворят очи, за да проумеят едната изконна истина, а часовникът продължава да отброява минутите живот. 27.12.2016 г.
.jpg)
Часовникът отмерва последните минути.Чии са ?... Раждат се някъде нови животи, неосъзнати истини,неначенати съдби, неназовани спомени, неизречени надежди... И всичко в една неначената минута живот. А ние вървим през него с огромните кални ботуши по разровените мисли на изтърбушената земя. Какво ли ще остане от тези малки същества, когато осъзнаят, че не е трябвало да се явят пред обърнатите мисли,пред обърканите желания на някои предшественици. И всичко това за какво е? Те ще продължат пътя си по разклона на някаква надежда. Не, надеждата няма да е познато понятие за тях, защото ще бъде заменено с прагматизъм. А този прагматизъм ще разработва ембриони в епруветки, заобиколени от роботи.Това ли е краят на еволюцията или мисълта търси път през лабиринтите на деволюция за да оправдае собствената си безпомощност. Понятието е разбито от собствената ни всезнайковщина. Може ли да развенчаем митът, че всичко знаем и можем, за да прескочим този трап на обърканост? Човек е човек, защото е мислещо създание, а не послушен робот. Това е несъществуващо понятие за някои, вече изработили своите три шестици /сатана,антихрист, душевност/. Всички ли са някои или скрити в своя покой се разминават с необходимостта от съществуване? Докога ли и кога ще отворят очи, за да проумеят едната изконна истина, а часовникът продължава да отброява минутите живот. 27.12.2016 г.
.jpg)
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
