ЧЕСТИТ БАЛОНЧЕСТ ДЕН ,ЧЕРВЕНУШКИ!


ПРИКАЗКА ЗА ДВЕТЕ ПОЛОВИНКИ

Искам да ви разкажа една приказка и понеже приказките, понякога, започват с имало едно време, то и аз ще се влея в общото правило и ще започна, - Имало едно време две половинки... Но станало така, че едната половинка поискала да стане цяло. Тогава тя тръгнала да търси другата своя половинка и... късмет - намерила я. Е, не за такава половинка си мечтаела, но това е тема за друга приказка...
Стоножката също тръгнала да търси своята половинка, но закона за нея се оказал жесток. Изискванията му били половинката й да е с петдесет крака, а това се оказало сложно. Търсила и между мутантите, но без успех...Та ето... Нашата втора половинка си намерила своята първа половинка. Нищо, че тя била първа половинка на друга първа половинка... Но се заклела в себе си, - Ще стана първа половинка на чуждата първа половинка и това е!!!...Така двете първи половинки на други първи половинки станали цяло.И заживяли двете половинки в едно второ цяло...Но за зла участ, на четвъртинките от първите половинки не се нравели половинките от второто цяло. И тръгнали едни препирни, кой на коя половинка принадлежи. Всеки претендирал за другата половинка. А половинките били не със сто, както стоножката, а с по два крака, та едното цяло трябвало да е само с четири крака. Освен това на четвъртинките им било трудно да обясняват на другите двукраки четвъртинки, че те са част от второто цяло. Така спорът се разраствал. Докато един ден не стигнали до върховния законодател на държавата на половинките. А той бил много учен и всички го почитали. Щом разбрал за какво става въпрос решил и отредил, - Двете половинки са едно цяло, а двете четвъртинки образуват една половинка. Мм...да... Това означава, че трябва да намерим половинката на двете четвъртинки!?!... Но къде и как да я търсят? Знаели, че една половинка има два крака, но за половинка с четири крака до сега не били чували... В този тежък момент на помощ им се притекъл местният хирург, вещ в своята професия и приятел на законодателя. Той предложил и... решили!!!???... Ще
режат по законите на медицината... Така с взаимни усилия, изваяли половинка с два крака. Веднага двата крака поели новата си функция - придружител на своята четвъртинка.Това им предоставило възможност да станат редовен член на обществото и да се отчитат пред законодателя в графата - Един зает безработен с един инвалид*...
А сега си търсят другата своя половинка - валентинка !?!...

*По законите на недоносчетата може да се нарече"малко потребен"

ДУШКОВИЦА

Чуваш ли ме Душкоооо, полетях. Митровица се провикваше от съседната градина. Душко, млад ,добродушен,което подхождаше на името му ,се заоглежда... Безоблачният слънчев следобед не предвещаваше нищо от това, което, по-късно,
щеше да се случи. След като поотпочина, подпрян на мотиката, той продължи работата си. Душко,понапреднал в годините за женитба, беше готов на всяка прищявка на някоя засукана мома само и само да й се понрави, а Митровица беше точно такава. Отскоро беше останала млада вдовица и съседството с Душко- добродушко, както го наричаше гальовно тя, й донасяше някои облаги. Много често ,провиквайки се през оградата, споделяше с него несгодите си. Но сега беше друго. Тя се беше закачила на един клон, който не й позволяваше да обере черешите от него и висеше на една ръка, крак и пола,полуразрошена и плашеща. Митровица с последни изхриптявания, нададе жален вик.
- Душко бе, Душко... Дано душковците да те вземат- изкудкудяка под носа си и полетя надолу с главата. Половината й пола беше останала на дървото, а раздраните парцали , довяваха аромата на току-що узряла череша. Душко се пообърна и съзря невиждана досега гледка и наостри зоркото си око. А Митровица, с привичната й чувственост, се заусмихва, все едно нищо не се е случило.
- Душко, миличък, виж каква станах... Понечих да прегърна черешата, а тя ,непрокопсаница такава, реши да ме хвърли от върха ,та да се позабавлявам в полет...
2012г.


 

https://www.youtube.com/watch?v=IMH2WasnZGU