MIHALAA :: Носталгия

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.03.2018 00:17 - Носталгия

Автор: mihala Категория: Хоби

Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.03.2018 12:30

ОТКРИТИЕ

Завърте се земното кълбо! Да бе, брате, завърте се земното кълбо. Нали беа казали, че е спрело да се върти. Ама яз го усетиф. Завърте се изведнаж. Нещо ме бутна и щех да паднем, а то требало да ми покаже, че се е завъртело. Ех, пусто опустело, щеше да ме бутне. Виж, оня ден като извеждаф козата на паша и тя като се разигра, та се кюсна у мене. Но не можа да ме бутне. Е, беф апнал малко лебец и млечице... Ама сега ти кажувам, че се завърте. Нищо, че не съм слагал и залък в устата от вчера... И това дето кажуват, че земята е била плоска, а сега била топка, ич да не им веруваш. И аз не им верувам. Тя земята си е тепсия. Виж ги летат из небесата ама се виждат. Ако беше топка, като минеа на обратно, немаше да ги виждаме... Па ето и Мите- Иванкиния де, дето ока сека сутрин по говоритело и той е изпущил времето. Кажува, че щело да е топло, а то студено. А некогаж кажува студено, а то топло. Иди, че го разбери. Ама нали човеко работи у кметството и е все между големци, дето му кажуват какво да кажува... Усмихни се бе селски. Какво си се намръщил, като че ли са ти потънали гемиите. Па и на теб ти кажуват, некогаж, какво да кажуваш... Ама то времето си остава непроменлива величина... Това е то... Нищо, че земята се е завъртела...Ама яз ти кажувам, да го запомниш от мене, - земята се е завъртела и нема спиране...

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО- КОМПИЛАЦИЯ

- "Тих бял Дунав се вълнува, весело щуми..." Двамата приятели седяха на трупите пред дъскорезницата и хапваха от приготвените за обяд пакети.
- Шуми зер. Виж как пее дъскорезницата. А това, че шуми е от банцига... Ти какво си се вманиачил да изкарваш всичко на песни.
- А не, Даскале, виж как шуми реката..."Балканът пее хайдушки песни"...
- Аз я виждам, но да шуми не чувам. И тя ли си има свои вълнения. Е, подскача от камък на камък. Погледни нас, от видело до тъмно се трепем за чорбаджията.
- Спомняш ли си я - "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми, хей..." А сега как ли шуми...
- Хубава песничка и я помнят, а ние с тебе...
- Гледам поколенията и не мога да им се начудя. Не си пеят песничката, а все искат нещо да изшумолят. Ние като шумолехме из Балкана, виж ни сега. Е, казват: "Жив е той, жив е там на Балкана"..., но ние си знаем колко сме живи. Вярно, че понякога си лежим кротко и самодиви ни заобикалят, но като гледам и те не са се преработили, а самодивите им са едни такива- напращяли, че и се здрависват по мъжки. На това му викам аз приятелство - човек за човека е брат.
- Какво приказваш бе? Като че ли си опитал от виното, което ти оставиха за помен. Какъв брат? Виж ги как се трепат един друг.
- Е, и ние се трепахме, а сега всички сме... където трябва, с тая разлика, че на едни ни викат, че сме живи, а други не ги и споменават.
- Някога Алеко направи паметник на бай Ганьо, а сега Личко ли ще овековечават? - Ами той е личност и половина. Е, гледа си неговата оправия, но и бай Ганьо не беше по-друг. Все за себе си... От друм- дере, че е по-добре.
- Ей, я не употребявай чужди думи, че не си ли спомняш. Ние за едната българщина загинахме и трябва да държим на нея докато сме живи... Да живее България!!!...
Двамата се поизправиха и вдигнаха ръце. Трохички от храната се търкулнаха на земята, от които понечиха да си клъвнат няколко гълъба.
- Къш, бе, къш!- заразвика се Хаджията, - не виждате ли, че от тук трохички не се ядат.
Гълъбите обаче не искаха да знаят за това. Те продължаваха да си кълват, а с шумящата вода утоляваха жаждата си.
2.
След като си похапнаха, двамата титани решиха, че е дошло време да пообсъдят политиката.
-Мислиш ли,- рече Хаджията,- че днешните политици не предлагат нищо ново, а гледат да натаманят положението, както беше по наше време?
- Е, ти пък... Защо се захващаш с нещо, за което не му е сега времето. Те всички и по онова, и по това време, ако не се облажат, значи не са господарували.
- Ама нали казват, че вече са минали няколко поколения политици и различни политически системи, та трябва да са променили и мисленето си. А???... - Дааааааааааа, ех, че ме разсмя. Я по-добре си кротувай, че да не започнат и тебе да те есхумират, че тогава да видиш. Налягай си парцалкитее!
- Ти пък... Спомням си как си приказвахме из чаршията. Човек преди да е човек е бил маймуна. Дали е така?!?... Как ли може да им се помогне на тези маймуни отново да станат хора?!?...
- Виждаш ли, хората се натягат, най- усърдно, да стават маймуни, а ти искаш да им помагаш да стават хора. Казах ти!!! Гледай си работата и не мисли за маймунджилъците им. Има кой да ги оправя.- и поглежда нагоре.- Този, там горе, вижда, но и Той си трае. Всеки се старае... Радвай се, че все още ти пеят -"жив е той, жив е" и че Балкана още го има... Двамата приятели доволно се отърсиха от спомените и поеха своите задължения.