Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2018 22:48 - забравени дни
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 20.03.2018 23:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


ЗАБРАВЕНИ ДНИ

Спят в полумрака
притихнали улици,
люшва се тракащ трамвай.
Плахо изсвирва,
а после отива си
моето детство
с деня невидян.
Сетния ден,
от съдбата измислена,
гризва от своя небесен килим-
колко ли днес
от житейските истини
плачат
за своя последен рефрен.
Вяра и истинност-
глътка мълчана,
крачи из локвите
кал и тъга
и за последно
ние с теб сме измислени
с кратка усмивка
на бледи уста.
Плачат смълчани
небесни камбани,
мъдрост вековна
унесено бди...
Локви от кръв
от сърцата раздрани...-
тъжно изплакват
забравени дни...

* * *
Човек от пясък
взе ,че разпиля
и пясъка
на своята душа...

* * *
О,колко
мъка,болка
и величие
се крие в тази дума-
безразличие...

* * *
Политнал стон
пак въздуха догони
от звуците
на своите камертони...

ПОТОП

Гръмна...Светна...И угасна...
Мъглата дигна пепелта...
На светлината роза блесна...
Тъгата приглуши гърма.

И мрачни мисли, на талази,
запъплиха към нечий дом-
градината остана празна,
а посред нея счупен клон...

Кошари празни...Вред обори,
с избодени от плач очи
не виждаха живота подъл,
оставил своите добрини...

Последен писък за раздяла...
Вълна от близкия потоп...
Тъгата гръмва подивяла
със ехото на тоз живот...

Опразнен...Зеещ до полуда,
сред кал и плява развилнял,
светът ни,може би, се чуди
над този празен кръговрат...

Земя на никому ненужна.
Копнежен писък- злостен враг
и някъде желания чужди
просветват и поемат в бяг...-
при своята пъртина властна
в един всевластен кръговрат...

БАЛАДА

Преди да замеря с кресчендо
тази тиха балада,
ще погаля за сбогом
моя мъничък стих.

Ще изплача до болка
мойта сладка отрада,
ще изпея през сълзи
този чувствен триптих.

Ще засвирят камбани
в хор златисто напевен
и повехнали листи
ще поемат деня,
и тъгата в сърцата-
прокоба незвана,
ще отнеме сълзата
от житейския път.

И от мисли метежни,
с тази малка балада,
ще изгреят слънцата
на нашата младост.

НЯКОГА

"Някога...
Ех, толкова някога..."-
Когато мечтите
се сливаха
с нашите спомени...
Когато по пътя вървяхме нататък,
поели обветрени смели и волни...
"Някога...
Ех,
толкова някога"...
Когато зовяха ни мисли вековни-
да бъдем завинаги с теб заедно,
а сега сме само
едни малки икони
в нашите спомени...

"Някога... Ех, толкова някога..."

@ 2018


 
 


Тагове:   6-018,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1206483
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8902
Спечели и ти от своя блог!
Архив